Но трябва да започва да се изяснява и България да знае поне какъв дебат се задава, защото в 2018 г. ще председателстваме ЕС, твърди Светлана Боянова

2020 г. е още далеч, но за бъдещето на земеделието в Европа е застрашително близо. Днес сме се вторачили в текущата Обща селскостопанска политика и нейното всекидневие, плюсове и недостатъци. Но наближава времето, когато политиците и еврочиновниците трябва да започнат да я прекрояват така, че в периода след 2020 г. тя да стане по-ефективна.
"Български фермер" вече отвори място за дебат как ще изглежда бъдещето на европейското земеделие.

Какво ще е мястото на България в него?

Ще оцелеят ли субсидииите, за кои стопанства и сектори?

Ще има ли по адекватни мерки срещу кризи?

Ще растат ли благодарение на новата ОСП доходите на фермерите?

Независимо, че истинският дебат в ЕС тепърва предстои, за бъдещето въобще не е рано да се дискутира. Защото така и държавата ни по-лесно ще изработи своята позиция за реформата на Общата селскостопанска политика на ЕС.

Диана Ванчева

Може да се каже, че темата за очакваните генерални или по-дребни промени в Общата селскостопанска политика след 2020 г., вече и у нас се обсъжда от анализатори и хора от агробизнеса.

Стопанства се питат какво ли ще става с финансирането на земеделието в ЕС, знаейки добре, че Еврокомисията държи диригентската палка, но и там оркестърът още не е настроен.

Мнозина, като члена на контролния съвет на асоциацията на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов, като Николай Вълканов от Интели Агро и др.отдавна смело заявяват, че е по-добре без субсидии, защото те изкривяват пазара.

Неизвестностите и в ЕС обаче са твърде много, за да може да се говори за настройка за това, което ще се зададе.

Мимоходом подразбираме, че в други държави членки някои позиции вече се обсъждат на ниво фермерски съюзи и министерства, у нас не се чува. 2-3 сценария за бъдещата ОСП обаче вървят в някои държави на първи прочит.

Потърсихме от шефа на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова отговори. Но тя направи уговорката, че обича да отговаря, когато има данни, цифри, анализи и някаква яснота, а засега ги няма...

- Госпожо Боянова, какво се говори в ЕС за новата аграрна политика след 2020 г. Чуваме, че някои експерти и евродепутати вече обсъждат, без да дават публичност, евентуални очаквани промени и теми за дебат. Иначе общо взето цари неяснота, какво знаете?

- В интерес на истината няма нищо официално досега, което да дава знак дали са започнали дебатите в ЕС за директните плащания и дали ще бъдат в същия вид в следващия период. Според мен не трябва да забравяме обаче един много важен факт - през 2018 г, във втората й половина,

България ще председателства общността и тя като държава член, а и като двигател на процесите в ЕС тогава, ще трябва да има сериозна подготовка какво поставя на масата за преговори и какви разговори предизвиква в контекста на общия европейски, разбира се.

Тогава вече ще трябва да е факт и по-сериозен преглед на сегашната ОСП и може да се каже, че дори ще е късно.

Да не забравяме, че 2 години преди 2020-а трябва да стартира оценката от всяка една държава на изминалия период а някои правителства отсега я правят. И най-вероятно 2018 г. ще бъде така да се каже финален етап, в който и ние ще трябва да имаме данни дали и колко директното подпомагане за нас е у подходящо да продължи, ако ни питат. Успоредно с това тогава ще чуем и дали на ЕС ще му изнася като бюджет и принципи.

При всички положения е ясно, че всяка държава ще трябва много мотивирано да си каже становището и да защити интереса на своите фермери. А за да го имаме, то трябва да започне да се работи отсега.

- А, ако ЕС сервира две позиции и пита държавите, както беше в предния период, дали ни носят полза или не тези плащания, какво ще следва?

- Ами първо ние ще трябва да го решим за себе си в рамките на ОСП. Спомнете си как започна реформата, по която сега работим и чийто старт беше в 2014 г. Дебатите стартираха още в 2011-а. Имаше предложения на ЕК за структура на директните плащания и всяко правителство започна да казва какво мисли.

Пак ще стане по този начин и Еврокомисията пак ще има някакво базово предложение но държавата ще трябва да има пълна готовност.

Това означава отсега да се оформят сурови позиции с браншовете, защото когато ни поднесат предложението в един момент, не може да не сме готови да кажем с кое сме съгласни и с кое - не. Веднага трябва да сме в състояние и да започнем преговори, и да лобираме силно и уверено за своя аграрен интерес.

- А ясно ли е въобще дали плащанията на площ отиват към своя залез, както се допуска?

- Само може да се каже, че подпомагането може и да не е въобще в същия вид. Но не знам дали е възможно да ги няма изцяло директните плащания, имайки предвид досегашната им дълга и доказана история и ефекта, споделян от много държави за тях.

Може и да не просъществуват. Но аз лично, ако ме питате, не казвам дали съм за или против. Държавата трябва да го каже с анализ - досегашните плащания били ли са позитивни за сектора. Смятам, че те са позитивни, ако се плащат ефективно

Ако се променят стилът и формата на получаването им и се предоставят само срещу доказана ефективност. По начина, по който досега се взимат, не може да се каже дали са нещо отлично за България. Ще покажат анализите - и за първия, и за втория програмен период на ОСП.

- Някои арендатори с немалки субсидии у нас твърдят, че тези пари отивали само в рента.

- Може и така да е за някои от тях, но погледът трябва да е глобален, и бизнесът им правилно изграден. А и да се чуе потребителите какво виждат като ефект от тези пари, от това интересува ли се някой.

Истината обаче е, че ако други държави заявят, че искат да имат директни субсидии, ние сигурно ще сме съгласни. Но говоря за държави, които са наясно и ги ползват ефективно и ще искат да ги продължат. А вече има и такива, които не искат.

- А за да докажем ефективност от тези средства какво ще се иска?

- Ами да се види първо структурата им и как са влагани и къде, и как са променили секторите, в които са отишли.

Това трябва да се каже на базата на показатели. Защото иначе знаем всички колко милиарда са влезли у нас, но къде и за какво са помогнали.

Ако се отвори аграрният доклад за 2014 г. - последната от миналата програма, излиза, че всички призводства са в посока надолу, единствено билогичното има ръст. Защо при толкова инвестирани от ОСП средства имаме намаление в производствата, какво излиза? Че има нещо, което става, а не бива - хем си наливал европари, хем обработваемата земя ти се е увеличила, хем уж дисбалансът между секторите ти е донякъде преодолян, тогава трябва да излизат всички сметки - като даване и взимане, грубо казано...Затова смятам, че отсега трябва да се започне с тях.

Да се проследи и ефектът от сравнително новата обвързана подкрепа, която е факт - там има ли полза и каква и повишава ли се производството на уязвимите сектори. Това трябва да става на база набелязани показатели, които да сл едим, на заложени жалони за ефективност на субсидията. За да седнат всички заедно един ден и да ги обсъдят, и то не в последния момент.

- Преди настоящия програмен период, по едно време МЗХ обясняваше, че директните плащания отпадат и ще се работи на основата на права?

- Това беше вариант, ако не бяхме успели да задържим схемата на площ. Но като държава я защитихме. А сега може пак да го има същия дебат.

- Има вариант след 2020 г. наистина ЕС да направи голям завой в агрополитиката. Могат ли за нещо да бъдат предупредени фермерите у нас?

- Явно моделът за плащания на площ за нас е най-лесно приложим, вече сме го правили и май не сме готови за другия с права на плащане, защото у нас и собствеността и ползването на земята още не можем да си оправим. Но този избор е вероятен, както казах.

- Какво трябва да е субсидията като едно директно плащане за фермера? Може ли на нея да се стъпва изцяло при избора на бизнес?

- Не, не трябва в никакъв случай да е това, на което да стъпваш изцяло за едно призводство, а това у нас става.

Трябва да е ясно едно основно бизнес правило

че всеки, който иска да е дълго на пазара и да се развива, не трябва да разчита само на нея. Тя е помощ на дохода и нещо като патерица, за да се реагира в критични ситуации. Не може да живее с тези пари, а от бизнеса да няма реализации.

- Голяма част от нашите стопани осъзнали ли са го?

- Ами извън сектора на зърното, много трудно. Но зърното има пазар, то е борсова стока. Друго е наистина да продаваш домати, което трябва да стане, като ги произведеш веднага. Т.е. трябва така да си се структурирал, че да имаш пазар - това важи и за млякото, и за месото.

Субсидиите по принцип са предназначени за инвестиции, иновации и всичко друго, но не и за оцеляване, защото тогава никой не печели и то се превръща в социална помощ

Но промяната на този процес е болезнена, нарича се реформа - да оставиш само бизнеса на терена на европодпомагането явно е много трудно, защото тогава голяма част от населението ще се окаже без грам доход.

И сега е трудно за разбиране как се справят най-малките производители у нас със субсидиите. Но е видно, че не се справят тези, на които изначално им е неправилно формулиран бизнесът и с такива пари си подпомагат битието. Това е истината.

Нови тревожни сигнали

Европейски фермерски организации предупредиха за безпрецедентно разрастване на кризата в агросектора на ЕС. Според Копа Коджека настоящата криза в аграрния сектор може да се превърне в най-голямата в историята на този политически и икономически съюз.

Най-голямата и влиятелна фермерска организация в ЕС апелира към институциите на общността незабавно да предприемат ефективни мерки за справяне, защото предприетото досега е довело само до частични успехи. А в същото време положението на сектори, като говедовъдството, свиневъдството и млякото, се влошава още повече. Руската забрана за внос на хранителни стоки от ЕС влошава положението, заяви президентът на организацията Мартин Мерилд.

Ситуацията е влошена и от плановете за отваряне на границите на ЕС за внос от латиноамериканския търговски съюз Меркосур, казва той и допуска, че би имал катастрофални последствия за пазарите на агростоки в ЕС и особено за говедовъдния.

Американските фермери - вече с по-високи субсидии

Докато субсидирането на европейските фермери се планира стратегически с големи трудности, за години напред, и зависи винаги от интересите на много правителства, а и доминиращи политически партии, то конкуренцията в лицето на американските фермери много по-лесно решава проблемите си.

Ниските цени на селскостопанската продукция и храните принуждават властите в САЩ да увеличат субсидиите, отпускани на фермерите, съобщи Блуумбърг наскоро.

Те се очертава да достигнат най-високите нива от 2006 г. насам както в абсолютно изражение, така и като относителен ръст спрямо предходната година.

Мотивът е в оценката на министерството на селското стопанство на САЩ, според която общите приходи от фермерска дейност ще се понижат до 54,8 млрд. долара през годината, което ще представлява минимум за последните 14 години.

Само преди 3 години този показател е бил 3 пъти по-голям. Около 13,9 млрд. долара ще бъдат субсидии, предоставяни на федерално ниво.

По този начин програмите, одобрени от Конгреса на САЩ преди 2 години, ще струват на бюджета по-скъпо, отколкото се е предполагало първоначално, но се преценяват като належащи.