Младият русенски фермер работи за възстановяването на почти изгубена българска порода, връща доверието на козевъдите в една разпаднала се развъдна асоциация и затваря цикъла в семейната биоферма, като не спира да трупа знания

Таня Демирова

С Деан Тодоров се запознахме през 2012 г. - в най-важния период от неговия възрожденски поход за запазването на единствената българска млечна порода кози. Тогава 23-годишният председател на Асоциацията за развъждане на млечни породи кози успя да убеди Брюксел, че Българската бяла млечна коза (ББМ) трябва да бъде вписана в списъка на застрашените от изчезване видове, въпреки че не е автохтонна порода.

Пътят, който Деан извървява от гражданчето от Русе, което няма село, където да прекарва ваканциите си, до спасителя на българските млечни кози, съвсем естествено е повлиян от избора на родителите му Живко и Албена Тодорови.

Преди 18 години двамата инженери предприемат важна стъпка, която променя кардинално живота на цялото семейство. Продават жилище и правят козевъдна ферма в едно от най-добрите места у нас за отглеждане на животни по екологичен начин у нас - Дунавската равнина, в русенското село Тръстеник.

Започнали с 35 кози-майки от породата Българска бяла млечна (ББМ) коза, сега в биоферма Тодорови отглеждат 220 кози-майки от същата порода и 180 овце-майки от най-новата родна порода млечни овце - Синтетична популация българска млечна (СПМБ).

От тази година фермата е сертифицирана като биологична (за козите). Освен това Тодорови ще затворят производствения цикъл с минимандра, в която ще произвеждат козе и овче кисело мляко и козе и овче сирене. Миналата седмица получават одобрение по Наредба 26.

Деан Тодоров расте сред козите в Тръстеник - всяка събота и неделя, всеки празник, всяка ваканция. И помага все по-активно във фермата. Баща му Живко Тодоров си спомня как един горещ летен ден, докато работят в козефермата, малкият Деан му казал, че тази работа е много гадна. На което баща му отговорил, че това наистина е така, но като я работи, ще знае, че има и по-хубава работа. Но вместо да избере някоя "по-хубава" работа, Деан решава да работи с баща си и досега продължават да правят всичко заедно

И нямат разногласия. Баща му твърди, че той повече слуша, защото се оказало, че Деан е по-умният.

Може би, защото не спира да учи. Първо, гимназия за изучаване на европейски езици. После студент специалност сервиз на техниката към Аграрно-индустриалния факултет на Русенския университет. В CV-о си Деан има и две магистратури: по земеделска техника и технологии от Русенския университет и по зооинженерство - селекция и репродукция, в Аграрния университет в Пловдив. А сега Деан пише дисертация на тема "Устройства за механизирано раздаване на фуражи", която трябва да защити през 2018 г.

И през цялото време, докато учи, Деан продължава да работи в семейната животновъдна ферма.

През 2012 г. кандидатства по мярка 112 "Млад фермер" с 10 дка праскови, засадени през 2005 г. Имат и 22 дка орехи.

И като това не е всичко. Освен животновъдството и овощарството Деан има и друг, много важен приоритет и той се нарича Асоциация за развъждане на млечни породи кози (АРМПК).

Всъщност именно Деан Тодоров (избран е за председател на Развъдната асоциация, когато е едва 20-годишен!) спасява Развъдната асоциация от закриване

Мотивира го това, че..."трябвало да бъде спасена". И приема това като лична кауза. Сега след 6 години неуморна и наистина възрожденска дейност членовете на Асоциацията вече наброяват 420 козевъди, които отглеждат 5600 чистопородни кози-майки. Докато през 2010 г. в нея членуват едва 14 ентусиасти.

А чистопородните животни от единствената родна порода Българска бяла млечна коза били едва 698 броя в цялата страна.

И Деан започва да променя историята на българското козевъдство

Естествено това става трудно. Първата реакция на козевъдите е неприкрито пренебрежение, но бързо разбират, че макар и млад, Деан благодарение на личния си козевъден опит е достатъчно компетентен. И започват да го гледат с други очи.

Дори не може да се каже, че Деан Тодоров започва от нулата с дейността на Асоциацията, защото 2 седмици след като е избран за председател, получава писмо от Държавен фонд "Земеделие", че заради неизпълнени ангажименти АРМПК дължи 3800 лв., а в сметката на Асоциацията има 0,18 лв. Дилемата е или парите да не се платят и Асоциацията да се ликвидира, или някой да плати и тя да заработи. Деан избира второто, като плаща глобата с току-що преведенните му пари по "Млад фермер".

После стартира същинското спасяване на Българската млечна коза, като организира първия внос на породисти разплодни животни от Германия. За да потръгнат нещата, ги плаща баща му, а от името на Асоциацията Деан започва да подарява приплоди от елитните животни. За съжаление някои неграмотни животновъди само за 2 седмици успяват да уморят пръчлетата, като ги пускат да пасат, вместо да ги хранят вътре с люцерна и фуражи. Но доста голяма част от скъпите разплодни животни оцеляват.

Освен това Деан разбира, че германските козевъди получават подпомагане за тяхната бяла млечна коза, защото била застрашена от изчезване. И веднага прави проект за защита на Българската бяла млечна коза

Пише доклад, получава голяма подкрепа от ръководството на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и лично от проф. Васил Николов, след това заминава нотификация до Брюксел и чудото се случва. Животните се вписват в списъка на застрашените от изчезване видове и всички фермери, които развъждат чистопородни ББМ кози и имат сключен договор за селекционен контрол с Асоциацията, получават субсидия по агроекология. Интересът към породата естествено скача многократно, а това е и целта на Развъдната асоциация.

Сега Деан се фокусира върху развитието на още две млечни породи кози - Тогенбургска и Англонубийска. Предстои включването и на още една порода - Кафява алпийска коза.

Като председател на Развъдната асоциация Деан Тодоров държи стриктно да се определя породността на козите. В момента Асоциацията контролира 13 600 чистопородни кози, а общо фермерите, с които работят, отглеждат 78 хил. бр.

Целта, която си е поставил Деан, е до 2020 г., когато се очаква да спрат европейските субсидии, българските козевъди да започнат да печелят от високата продуктивност на чистопородните си стада.

Сам прави доилна зала за козите, при това с екстри

Доилната зала във фермата на Тодорови е проектирана и направена от Деан, когато бил ученик в X клас. Ето как се случва това.

Отиват с баща си на панаира "Агра" в Пловдив и много харесват една доилна зала. Модерна, хубава - като слънце. Обаче струва 100 хил. евро, разказва Живко Тодоров. Дори можели да я вземат за половината пари по програма САПАРД. Обаче за Тодорови това било огромна сума - инвестиция, която било невъзможно да се изплати с козите.

И това било цената само за оборудването. Всичко останало - изкопи, бетон, метални конструкции, канализация, си било отделни разходи.

И тогава Деан се хваща и си прави доилната зала сам.

Беше първата такава у нас - 2 X 24, при това с доста повече екстри, обяснява баща му Живко Тодоров. Излязла им 20 хил. лв., при това заедно с подготвителните дейности. Отнело на Деан 2 години, защото трябвало да учи как се правят нещата - имало много неясноти.

От 2009 г. доилната зала на Деан продължава да дои козите и овцете във фермата.

Важно е фермерите да печелят от продуктивността на стадата

Рано или късно субсидиите ще спрат, напомня Деан Тодоров

На практика израснах сред животните, земеделието и всички съпътстващи ги проблеми. Бях част от целия процес на създаване на семейната ни ферма от нулата до, смея да твърдя, едно много добро, напълно механизирано европейско ниво, споделя Деан Тодоров.

Благодарен съм на родителите си защото ме научиха на труд и ми осигуриха добро образование, продължава младият фермер.

Ще продължавам да работя за това до 2020 г. в България да се отглеждат само чистопородни кози и фермерите да печелят, не от това, че ще вземат субсидия, а от това, че ще имат продуктивни стада. Масово отглежданите местни кози са с много ниска млечност - около 1 л дневно. А целта е да се постигне средно 3,5-4 л мляко дневно и тогава от стадо от 100 кози ще се доят не 100, а 350-400 л, обяснява Деан Тодоров.