Проф. дсн Петко Иванов

Като цяло ЕС-28 е най-големият производител на пшеница в света, следван от Китай и Индия, а същевременно е и крупен износител. През 2015 г. пшеницата на ЕС-28 представлява 11.9% от площите и дава 21% от световното производство. Средният добив на пшенично зърно в ЕС е 1.77 пъти по-голямо от световния.

Пшеницата се отглежда в различна степен във всички страни на съюза, в зависимост от природните условия, нивото на икономика и общия характер на земеделието. През 15-годишния период от 2001 до 2015 г. е отбелязан значителен ръст в различните компоненти на пшеничното производство: реколтирани площи с 17,1%, средни добиви с 8.8% и зърнена продукция с 33.9%. Тези показатели са анализирани за ЕС-28 като цяло, за старите и нови членове на общността (ЕС-15 и ЕС-13) и поотделно за страните членки.

С настоящия материал се прави анализ на площи, средни добиви и производство на пшенично зърно в страните на ЕС-28 по години за периода от 2001 до 2015 г. Данните се отнасят за обикновената пшеница без твърдата пшеница. Използвани са статистически данни от Faostat agriculture - production, USDA FAS и Агростатистика при МЗХ.

Производство на пшеница в ЕС-28

Сумарно ЕС-28 е най-големият производител на пшеница, следван от Китай, Индия и САЩ. Производството на пшеница в ЕС-28 по години в периода 2001-2015 г. е представено във фиг. 1

Старите членки на съюза, приети до 2004 г. (ЕС-15), дават близо четири пети от пшеничното производството на общността - от 71% през 2014 до 79% в 2003 г., а групата на новите членки (ЕС-13) - съответно 21 до 29%. И в двете групи се наблюдава ръст, но той е по-силно изразен при ЕС-13 - от 27.5 млн. т през 2001 г. до 43.2 млн. т в 2014 г. (+51.6 %), докато при ЕС-15 е по-умерен - от 82 до 106 млн. т (+29.4%/).

Реколтирани площи с пшеница

Основните компоненти на производството за всяка земеделска култура са реколтирани площи и средни добиви от единица площ (фиг. 2)   (фиг. 3). За ЕС-28 е характерно постепенното увеличение на площите с пшеница през 15-годишния период - от 228 на 267 млн. дка, което представлява общ ръст от 17.1% и средногодишен 1.14%. За отбелязване е значителното понижение на реколтираните площи през 2003 г.

За групата на ЕС-15 пшеничните площи варират през периода от 142.4 млн. до 149.6 млн. дка, представляващо увеличение от само 5.1%. Значително по-голям е ръстът на площите в страните от ЕС-13 - от 88.9 до 101.6 млн. дка (+14.4%). Общо взето, съотношението между площите с пшеница в ЕС-15 към ЕС-13 е около 60 към 40%, със слаби отклонения по години.

Средни добиви от зърнената култура

За целия период средните добиви са увеличени от 520 кг/дка в 2001 г. до 591 кг/дка през 2015 г., т. е. с 8.8%. За отбелязване са обаче значителни отклонения от общата тенденция - положителни в 2004 г. и отрицателни в 2007 г.

В отделните формации на ЕС средните пшенични добиви са твърде различни. През 2014 г. средният добив на пшеницата за ЕС-28 е 590 кг, за ЕС-15 - 680 кг, а за ЕС-13 - 430 кг/дка. Т.е. в ЕС-15 добиви са по-високи с 8.5% от средните за ЕС-28, а за ЕС-13 - с 25,9% по-ниски от ЕС-28 и с 36.8% от ЕС-15. Както се вижда дотук през 2015 г. в ЕС-28 са произведени 158 млн. т пшеница от 267 млн. декара, при среден добив 591 кг/дка.

Пшеницата в страните на ЕС-28

Тъй като статистическите данни за 2015 г. за отделните страни на съюза при оформянето на публикацията са непълни, следващите текстове за пшеничното производство са за 2014 г. В следващите три фигури (4, 5 и 6) са представени параметрите на пшениченото производство през 2014 г. по страни на ЕС-28.

Размерът на пшеничното производство (фиг.4) зависи от съчетанието на няколко фактори: територия и географско положение на страните; количество на ИЗЗ; природни условия (климат и почви); тип земеделие; степен на техническо и икономическо развитие. Съчетанието на тези условия е различно и обяснява нееднаквата последователност на страните по показатели във фигури 4, 5 и 6.

Производство на пшеница по страни

Във фиг. 4 страните на ЕС са подредени по размер на пшенично производство през 2014 г. Безспорно на първо място на Франция, страната с най-голяма територия земеделска земя и общо земеделско производство. Следват Германия, Обединеното кралство и Полша. Франция осигурява около една четвърт (23.7%) от общото пшенично производство, Германия - около една шеста (17.5%), а Полша - около една десета (10,5%). Следват Румъния, Италия и Испания с около 7 мт и три страни (България, Чешка република и Унгария) с над 5 млн. т зърно. Много близко до тях е Белгия с 4.9 млн. т, следвана от Литва и Швеция с 3.2 млн. т. Следващите страни във фиг. 4 са с производство под 2 до 1 мт. Останалите страни (Ирландия, Естония, Словения Португалия и Кипър в намаляващ ред) произвеждат под 1 млн. т пшеница.

Едно по-близко разглеждане показва, че за пшеничното производство от значение са не само размера на територия и ИЗЗ, но също и климатичните условия във връзка с географията, но е от значение за пшеничното производство. Съществува ясна тенденция за по-високи добиви в страните на Западна Европа и относително слабо в южните средиземзмноморски страни (Испания, Италия, Гърция и Португалия), където доминира зеленчуковото и плодово производство. Страните от Средна и Югоизточна Европа (Румъния, Чехия, Унгария и България) имат междинно положение.

Реколтирани площи по страни

Реколтираните площи пшеница по страни (фиг.5) най-общо следват реда на производството на зърно. Съществуват обаче значителни изключения, резултат от различните добиви на единица площ. Първите две места отново са на Франция и Германия, но Обединеното кралство е на пето място, изпреварено от Испания и Румъния. България култивира с пшеница значително по-големи площи от Унгария и Чехия при приблизително равна продукция, но с по-ниски средни добиви.

За размера на пшеничните площи съществено влияние има не само територията на страните, но също и процента на използваемата земеделска земя от същата, както и на орните земи с едногодишни култури. Относителният дял на използваните земеделски земи (ИЗЗ) от територията 25% в Словения до 73% в Обединеното кралство. Общо взето делът на ИЗЗ от територията е по-малък в страните с обширни планински райони и в най-северните страни на Европа. В страни с развито пасищно животновъдство, орните земеделски земи, включително с пшеница са по-малко. Типичен случай са Ирландия и северните скандинавски страни.

Средни добиви в европейските страни

Средните добиви (фиг. 6) са основен показател за интензивността на пшеничното производство. Първите две места се заемат от Белгия и Холандия с над 900 кг/дка. Това са малки страни, но с много благоприятни климатични условия за водене на интензивно земеделие.

По-висок добив от 1000 кг/дка е получен само в Ирландия, но тук основното направление е пасищното животновъдство и площите с пшеница са много малки, за да имат съществено влияние за баланса на пшеницата в ЕС.

Германия и Обединеното кралство са със среден добив от пшеница над 800 кг/дка, а Дания и Франция с над 700 кг/дка. Всички тези страни са в северозападната част на Европа, характерна с мек и влажен климат под влиянието на Ламанш. С добиви с над 600 кг/дка са Швеция и Чешката република. Пшеницата в Швеция е само 4.5 млн. дка, разположена в най-южната частна страната, под влияние на мекия морски климат. Чехия е на географската ширина на германската провинция Бавария, където добивите на пшеница са високи.