Без съмнение зърненото и специалното пшеничното ни производство постигнаха значителни успехи през последните години. Това обаче не е основание за прекалено задоволство поради няколко причини.

Българското земеделие се разви изключително едностранчиво с превес на зърнените житни и маслодайни култури и придоби характер на монокултурност за сметка на другите “малки” култури и сектори (зеленчуци, плодове, мляко, месо и грозде). Последните са трудово интензивни, дават висока принадена стойност и осигуряват износ, суровини за преработвателната промишленост и пълноценно хранене на населението. Стойностно зърнените култури и маслодайни култури дават близо 60% от общото ни земеделско производство, което е подчертано отрицателен показател в ЕС-28.

Въпреки че със зърнените житни и маслодайни култури са заети най-добрите ни земи, на относително по-равни терени, с възможности за пълна механизация, резултатите от тях относително не са възможно добри. Средният добив на пшеница в благоприятната 2014 г. от 420 кг/дка е само 71% от средния добивна ЕС-28. Страни с близки условия получават значително по-високи добиви (Чешка република, Словакия, Полша, Австрия). При това зърното се изнася с малка принадена стойност. Малка по територия Дания произвежда пшеница колкото България, но тя се използва в страната за производство на животновъдни продукти с голяма стойност.

Земеделието не е само зърнено производство. Благодарение деформираната структура на земеделието ни, продукцията като стойност на един декар и жител е на последните места в ЕС (публикувани стари и нови данни на автора).