Жени Владинова

През последните години у нас се вихрят страховити болести по животните. Почти всички сектори в животновъдния бранш понесоха щети, но говедовъдството пострада най-много.

Допреди месец за тях най-големият проблем бе ниската изкупна цена на млякото, но сега дори и това е без значение, защото стотици крави вече ги няма, те са евтаназирани. И фермите са празни. Нещата този път стигнаха до унищожаване на сектора.

Какво се случва

Всичко, което се изприказва и твърди до този момент, обхваща единствено мерките по ограничаване на щетите и прекъсването на пътя на разпространение на опасната заразна болест.

И единственият неоспорим факт е, че у нас много ферми ще бъдат заличени от регистрите

Но това сякаш не тревожи никого, дори тези, които ги контролират и са наясно с разходите и поддръжката на една говедовъдна ферма. В момента държавата обезщетява с малко над 1000 лв. за крава фермерите.

Но говедовъд от Старозагорско ясно каза в новините по Би Ти Ви, че това е цената на бракувана крава, а не на високопродуктивна млечна крава, която струва двойно повече.

Неговата ферма е била от 70 животни, всичките вече загробени, и за тях ще получи 70 хил. лв. Но загубите според изчисленията му са за над 150 хил. лв.

И всичко, с което разполага в момента, са празни обори и доилни инсталации.

Ужасяващ е фактът, че ще има още много като него.

В момента се пръска с хеликоптери с препарати срещу комарите - преносители на болестта, за да се прекъсне разпространението на заболяването. Но вече дни наред вали дъжд в почти цялата страна, след това идва затопляне, а това означава, че резултатът от пръскането ще е нулев. А задържането на вода по ливадите и пасищата и повишената влажност ще допринесе за нови огнища на заразата и още повече празни обори, е преценката на ветеринарни лекари.

Защо се стигна дотук?

На този въпрос най-добре могат да отговорят пряко засегнатите - говедовъдите, и тези, които трябваше да не допускат или поне да сведат до мининум щетите от появата на новата опасна заразна болест по едрия рогат добитък.

Подир дъжд качулка е категоричното мнение на г-н Панайот Тодоров, съпредседател на НСГБ, за предприетите действия от страна на БАБХ и МЗХ. Той твърди, че още през 2015 г. на последния консултативен съвет в МЗХ фермерите са призовали и МЗХ, и БАБХ да предприемат превантивни и изпреварващи мерки - ваксинация на говедата в Южна България, за да не се допусне бедствието, сполетяло тогава Гърция.

Резултатът от престъпното неизпълнение на задълженията на тези институции, отговарящи за предпазването на животните от заразни заболявания, е вече факт, отсича фермерът.

И въпреки това, вместо денонощна превантивна работа на всички структури на БАБХ по места, на частно практикуващите лекари, полиция и местна власт, се правят само съвещания, на които се дават указания на фермерите за дезинфекция и се изнасят лекции как да се подобри качеството и чистотата на млякото.

Никой не пое и не инициира отговорност за формиране на екипи от специалисти за провеждане на мащабна борба и ограничаване на поразените райони чрез дезинфекция и използване на препарати, унищожаващи носителите на заболяването и стопиране на разпространението на заразата, твърди г-н Тодоров. На 21.04.2016 г. от 14.00 ч в МЗХ бе свикан консултативен съвет по животновъдство с дневен ред от една-единствена точка и тя е нодуларният дерматит, но вече е много, много късно...е преценката на г-н Тодоров.

Според него единственият неоспорим факт е, че заболяването нодуларен дерматит се разпространява в България със скоростта на светлината и последствията от безотговорността ще са ужасяващи за хиляди фермери и е престъпление към държавата. И още: г-н Тодоров алармира, че сега е времето да се изяснят въпросите:

какво се случва с кредитите на животновъдите за изхранване на животните;

как ще се развият във времето поетите от тях ангажименти по различни схеми и мерки, като мярка 121, подмярка 4.1, агроекология, подпомагане за пасища на база притежавани животни и др. в случай на форсмажорни обстоятелства, ако говедата бъдат принудително умъртвени.

Според НСГБ и другите браншови организации - Асоциацията на млекопроизводителите "Тракия Милк", Асоциацията на млекопроизводителите "Тракийско мляко" и Асоциацията на месодайното говедовъдство, трябва да се проведе дебат относно изискването за задържани 70 процента животни към референтната 2009 г. в случай на ликвидиране на стопанството. Това се случва по независещи от фермера обстоятелства, а субсидията ще му даде възможност да преустрои стопанството си.

Ето и друго мнение за хронологията на заразата:

Позицията на Българския ветеринарен съюз:

Помощта от държавата няма по никакъв начин да компенсира стопаните

Дори да са засегнати предимно дребни стопани и ферми с до 60-70 крави, ударът върху говедовъдството е страховит. Добре е известно, че дори една крава храни много къщи в райони, където безработицата гони 100%. Кравата е поминъкът на много хора.

Унищожаването на една-единствена крава означава за много хора и ликвидиране на средствата за препитание.

Пример: Една крава дава средно 15-20 литра мляко дневно, т.е. на месец около 500-600 л, за една лактация от 10 месеца - 6000 л. Което значи, че за една година от млякото може да се получи доход от около 5000-6000 лв. Дори при изкупна цена само 0,40 лв./л за година доходът ще бъде около 2000-2400 лв. Отделно е приходът от едно теле.

Затова има опасност много дребни и средни фермери да фалират поради спиране и/или намаляване на ежедневните доходи от мляко. Жалко е, че в страната ще намалеят и без това изчезващите крави. Ако преминат още 2-3 подобни заболявания, в България ще останат крави само на картинка.

Да, обявиха, че ще се купуват ваксини. Но те още не са дошли. Чакат ги преди Великден, дано. Но у нас винаги се взимат сериозни мерки едва след избухването на големи огнища от опасни заразни заболявания по животните, които буквално сриват отделни сектори в животновъдството, категорични са от БВС. Сериозни мерки у нас се предпиемат само пост фактум поради много причини:

1. В отговорните инстанции няма специалисти, а само администратори и чиновници.

2. Много колеги ветеринари откриват сериозни заболявания (като бруцелоза , туберкулоза и др.), информират отговорните инстанции и след това получават наказания.

3. Българският ветеринарен съюз още през септември 2015 г. няколко пъти е предупредил за настъпващата от Гърция зараза, но никой не е реагирал.

4. Никой от отговорните "другари" или "господа" не е стъпвал на терен и няма представа какво се случва във фермите, камо ли да познава епизоотичната обстановка. Тези хора могат само да правят справки. Когато в справките се отразява, че в страната няма опасни заразни заболявания, чиновниците получават похвали и добри премии.

5. И една интересна статистика без коментар, само за размисъл: Българската агенция по безопасност на храните има 3000 служители. А в Испанската агенция по безопасност на храните са 1000.

Позицията на БАБХ

Каквото е трябвало, е направено. Трябва да се знае, че превантивна ваксинация не се прави. В момента се действа максимално бързо, обявени и широко оповестени са мерките, които трябва да предприемат фермерите, за да се пресече разпространението на заразния нодуларен дерматит.

И още: При избухването на огнище от заразно заболяване в страните членки на ЕС се спазва определен протокол за овладяване на риска. Така че няма пропуски в реакцията на БАБХ. Очакват се ваксините да дойдат и да започне ваксинирането на говедата.

А това, което стопаните трябва да правят, е забрана за свободно движение на животни, дезинфекция и дезинсекция на оборите и целите ферми.

Дотук с коментарите. Остава ни само да чакаме и наблюдаваме докъде ще успее да стигне разпространението на заразната болест по говедата, която е опасна и за биволите.

И каква ще е окончателната статистика колко български ферми ще останат празни след евтаназирането на животните.

И тъй като така и така чакаме ваксините, добре би било някой да обясни, след като говедата се ваксинират, какво ще стане с млякото и месото. Колко време след ваксинацията те ще могат да се консумират?