2020 година е все още далеч, но за бъдещето на земеделието в Европа е застрашително близо. Днес сме се вторачили в текущата Обща селскостопанска политика в нейното всекидневие, плюсове и недостатъци. Но всъщност наближава времето, когато политиците и еврочиновниците трябва да започнат да я прекрояват така, че в периода след 2020 г. тя да стане по-ефективна. С анализа, който публикуваме днес, отваряме страниците на в. “Български фермер" за дебат:

Как ще изглежда бъдещето на европейското земеделие?

Какво ще е мястото на България в него?

Ще оцелеят ли субсидииите и за кои стопанства и сектори?

Ще има ли по адекватни мерки срещу кризи?

Ще растат ли благодарение на новата ОСП доходите на фермерите така, че да успяват да издържат семействата си и да обновяват стопанствата

Независимо от това, че истинският дебат в ЕС тепърва предстои, по тези и още много други въпроси за бъдещето никога не е рано да се дискутира. Защото така и държавата ни по-лесно ще изработи позиция за реформата в Общата селскостопанска политика.

Йовка Димитрова

Споменът от ожесточените, дълги и трудни преговори за реформиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС 2014-2020 г. все още нагарча на небцето на Брюксел и ищяхът за започване на работа по следващите промени в европейските институции не е голям. Две години и половина, след окончателния текст на ОСП и година след влизането ѝ в сила, Европейската комисия (ЕК) все още не е публикувала нито един анализ за ефекта от прилагането ѝ. Въпреки това сроковете притискат институциите в Брюксел да бързат за следващите промени. Първите от тях ще станат ясни още в края на годината, а паралелно и след това ще се завърти машината за ОСП след 2020 г.

“В сегашното много трудно време за селскостопанските пазари, с по-дълбока и по-продължителна криза, отколкото очаквахме, не е лесно да гледаш отвъд, но трябва”, заяви наскоро в Европейския парламент еврокомисарят за земеделието Фил Хоган.

Еврокомисарят, който видимо не бърза да завърти кръга от нови промени, смята, че в несигурните времена, те не трябва да се твърде много, за да не засилват чувството за нестабилност, което и без това е обзело фермерите.

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер изглежда също доста предпазлив по отношение на обхвата на реформата на ОСП след 2020 г. Мандатът, който той даде на Хоган при избирането му, е твърде ограничен, но конкретен. Той ориентира промените по посока на осигуряване на работни места, растеж, инвестиции и конкурентоспособност Освен това бъдещата земеделска политика на ЕС трябва в по-голяма степен да адаптира селското стопанство към необходимостта да стане по-екологично и по енергийно ефективно. Първата цел, според Юнкер, трябва да се изпълни със съдържание още при прегледа на бюджетните приоритети на ЕС, който се очаква в края на годината.

Както изглежда, този път земеделската реформа обаче няма да започне от ЕК, а от държавите-членки. Холандия, която председателства в момента ЕС, подготвя работен документ, който да заложи първия скелет на следващата реформа. Той ще бъде представен на земеделските министри от ЕС на неформалната им среща в Амстердам в края на май.

Говорителят на холандското аграрно министерство Марсел ван Бузеком уточни пред “Български фермер”, че документът ще акцентира върху необходимостта от промени по посока на иновациите и устойчивостта на европейското земеделие, както и как може то да бъде по-адекватно към световни проблеми като увеличаването на населението и промените в климата.

Все още сме в началото на първия етап от бъдещата реформа. Сега думата е дадена на всеки и всички промени изглеждат възможни, казва проф. Емил Ержавец от Университета в Любляна. Той ще бъде последван от предложение от ЕК, което ще свали на земята мечтателите - както тези, които искат ОСП да бъде премахната, така и онези, които желаят тя да бъде засилена и развита.

Слабата публичност на подготвяната реформа се дължи и на по-ниския от обичайно интерес на политиците в Европарламента. Изборният цикъл на практика ще изключи сегашния му състав от вземането на решенията за това как ще изглежда бъдещата селскостопанска политика на ЕС. Евродепутатите няма да са част и от приемането на следващата бюджетна рамка на ЕС, тъй като решителната част от преговорите по нея ще бъде във втората половина на 2019 г., а техният мандат ще изтече още през пролетта. Те ще бъдат изключени и от основните дискусии за резултатите от последната реформа на ОСП от 2013 г., тъй като ЕК трябва да оцени нейните плюсове и минуси едва в края на 2018 г. - само няколко месеца преди разпускането им. Вероятно по това време ще започнат и по-конкретните разговори за това как ще изглежда европейското земеделие през второто десетилетие на ХХI век.

Основната “битка” за Европарламента ще е пренастройването на бюджетната рамка на ЕС. Земеделската комисия вече привършва позицията, с която ще участва в преговорите. Основните елементи от нея са:

-Запазване на средствата за земеделие, включително директните плащания и програмите за селските региони поне на досегашните нива

-Запазване на размерите и на условията за получаване на директните субсидии заради критичната ситуация, в която се намират фермерите и предвид, че те се усвояват почни на 100%

-Увеличаване на средствата за непредвидени обстоятелства и пазарни кризи

-Увеличаване на бюджетните маржове заради нарастването на ветеринарните и фитосанитарните рискове и нестабилността на изкупните цени

-Гаранции срещу ренационализация на селскостопанската политика в интерес на укрепване на общия вътрешен пазар.

Евродепутатът Паоло де Кастро, който водеше преговорите по реформата от 2013 г., смята, че промените в бюджета трябва да се използват още за намаляване на бюрокрацията за фермерите и за укрепване на възможностите на ЕС да реагира колективно на кризи на пазара като настоящата. Депутатите като цяло са доста критични към подхода, избран от ЕК - да даде свобода на държавите-членки сами да преценяват как да се справят с кризата, защото според тях това още повече ще раздалечи възможностите и условията, при които работят фермерите в ЕС.

Земеделската комисия смята, че трябва да се подобрят още условията за подпомагане на младите фермери, да се развие мрежата за стабилност, за да може тя да реагира по-ефективно при колебания в цените, да се създадат повече възможности за корекция на погрешно подадени молби за субсидии, така че да се намали броят на фермерите, които биват глобявани за грешки, както и да станат по-практични екологичните мерки, въведени със сега действащата ОСП.

Депутатите изглеждат доволни от новата система “жълт картон”, която намалява наказанията за фермерите наддеклариране на земя и други незначителни грешки, и искат тя да бъде доразвита в следващата земеделска политика на ЕС.

Самата Еврокомисия в момента изглежда по-заета да се справя с последиците от пазарната криза, отколкото със стратегическо планиране.

Според източници от Европейския парламент ЕК закъснява не само с обсъждането на належащите промени след 2020 г., но дори с прегледа, вменен ѝ по бюджетна линия в края на годината. Заради забавянето прегледът вероятно ще се окаже съвсем козметичен и ще се изчерпи с допълнителни мерки по опростяване на правилата за финансиране, на които беше посветена основната част от работата на комисар Хоган и до момента.

Има ли бъдеще "позеленяването"?

"Зелените мерки" са един от най-съществените нови елементи в ОСП и привлякоха бури и гняв върху Брюксел от страна на фермерите. Европейската комисия току-що приключи мащабно обществено допитване по тях и в момента подготвя доклад, оценяващ тяхното въздействие.

Доколкото зависи от комисар Хоган обвързването на директните плащания с екологични действия от страна на производителите не само ще продължи, но би трябвало да бъде и подсилено в бъдеще.

“Бих искал да видя повече разбиране и повече конвергентност между заинтересованите страни. Фермерите трябва да разберат, че обществото очаква и пазарите изискват повече инициативи, които ще доведат до по-голяма екологична устойчивост”, заяви той по време на дискусия за бъдещето на ОСП в Европейския парламент.

Климатичните промени

Хоган смята, че “земеделието и горите трябва да продължат дори повече да допринасят към амбициозните цели на ЕС за намаляване на въглеродните емисии”.

 Тези изявления създават очакване, че е възможно увеличаване на площите за прилагане на екологичните мерки над сегашните 7%, както и въвеждането на допълнителни ангажименти.

Вероятно още това лято екипът на Хоган ще предложи по-голямо участие на земеделския сектор в схемите за намаляване на въглеродните емисии. Досега обработваемата земя беше изключена от тях, но това едва ли ще остане така. Еврокомисията вече работи усилено върху предложение за доброволни национални цели за намаляване на емисиите от земеделие и лесовъдство, чието изпълнение ще се отрази върху условията на работа на фермерите.

След подписването на споразумението от Париж на 22 април, чрез което световните лидери се договориха за поне 40% по-малки СО2, земеделието се очертава като отрасъла, който ще бъде най-силно засегнат от усилията, които ще трябва да бъдат положени в ЕС, за да бъдат изпълнени ангажиментите. Разходите, които фермерите трябва да направят, ще засегнат доходите им в степен, която ще е трудно да бъде компенсирана от покачването на цените.

“ОСП трябва да бъде така, скроена, че да посреща европейските цели за намаляване на СО2 емисиите”, казва Ларс Хьоелгард от “Фарм Юръп”. Неговата организация е сред най-силните гласове в Брюксел по отношение на това как трябва да изглежда бъдещата аграрна реформа. Според Хьоелгард това ще означава включването на емисиите от обработването на земята и на горите в европейските схеми за търговия с въглеводородни емисии. Сега те произвеждат около 10% от парниковите газове в ЕС.

Намаление с поне 40% ще означава нови правила за ротация на насажденията, за употребата на торове и пестициди, увеличаване на използването на естествени пасища, по-ефективна употреба на фуражите и повече стимули за производството на компост, засаждане на нови гори, интегрирано земеделие, насърчаване използването на естествени торове, силаж и биомаса за производството на електричество, инсталация на слънчеви панели и използване на вятърна енергия, подобряване на енергийната ефективност, ускоряване към преминаването към второ поколение на биогорива.

Антикризисните мерки

Проф. Алън Матюс от “Тринити колидж” в Дъблин смята, че ако изкупните цени на земеделската продукция продължават да падат в резултат на намаленото световно търсене, реформата на ОСП няма как да заобиколи въпроса с инструментите, с които може да ѝ се противодейства. Сегашните опити изглеждат доста неубедителни и дори самата Еврокомисия признава, че засега те не дават желаните резултати.

Земеделският еврокомисар Фил Хоган постави тази седмица за първи път въпроса за кризисния фонд, създаден през 2013 г. и поиска Европейският парламент да му изпрати становище дали трябва да го отвори. Само допреди месец той беше убеден, че няма да се стигне и до доброволното договаряне за намаляване на производството - мярка, оставена само за краен случай, но тя беше задействана за млякото. За първи път в историята на ЕС.

Ако натискът на цените продължава, Хоган вероятно ще бъде принуден да предложи и повече регулация на пазара - посока, точно обратна на последните промени, с които бяха отменени експортните субсидии и квотите за млякото и захарта. Интервенционните цени изглеждат като първа жертва в тази посока, но засега еврокомисарят е категоричен, че за връщане на експортните субсидии, които бяха прекратени през лятото на 2013 г., не може и дума да става.

“Със споразумението на Световната търговска организация (СТО), което договорихме с комисар Малмстрьом (за търговия, б.а.) през декември 2015 г., на експортните субсидии е сложен край”, декларира Хоган пред европейските посланици в Брюксел през март.

Комисарят е категоричен, че решенията на СТО за премахване на всички форми на субсидиране на износа и други търговски мерки са необратими, независимо от гласовете, които го призовават да ги върне, за да подкрепи млекопроизводители и зеленчукопроизводители, които страдат от настоящата криза. Хоган смята въпросът за окончателно решен и дори го сочи като пример, който ще облекчи ЕС, тъй като той, за разлика от САЩ, няма нужда да прави допълнителни усилия, за да ги изпълни.

Неблагополучията с работата на веригата за доставки ще бъдат обект на нова законодателна регулация. Още тази есен Европейската комисия ще предложи инициативи, чрез които да балансира по-добре движението по нея, тъй като ниските изкупни цени изтощават производителите, но не се отразяват на кошницата на потебителите. Ако те не дадат резултат, в края на мандата си комисията “Юнкер” ще направи оценка на нейната работа и на средствата, чрез които тя се бори с нелоялните търговски практики и промените ще залегнат в следващата ОСП.

Преките плащания

Според проф. Матюс новата финансова рамка, която ще разпредели средствата от европейския бюджет след 2020 г., ще бъде свързана с нови правила за фонда за развитие на селските региони. Дали тя ще доведе и до радикални промени в директните плащания и в мерките за подкрепа на пазара, ще зависи от реформаторските настроения на комисар Хоган.

Но не само, защото правителствата на държавите членки са тези, които в последна сметка решават как ще се харчат общите пари. В началото на настоящия финансов период средствата за земеделие съставляваха 44,3% от разходите на ЕС, а през 2020 г. - те ще са 31,6%.

“Фарм Юръп” изчислява, че нетните доходи на фермерите в ЕС не са се увеличили от 10 г. насам, макар че броят на получателите на директни субсидии е намалял. Фермерите са подложени на нестабилност, а в половината от секторите, произвеждащи суровини, доходите дори са намалели. Според организацията това поставя въпрос за ефективността на директните плащания. Още повече, че в САЩ, където те бяха заменени с подкрепа чрез земеделски застраховки доходите са нараснали.

Отмяната на директните плащания за площ има привърженици у представители на различни политически партии, в университетските и в професионалните среди.

Даже сред държавите членки, където Балтийските държави, които пострадаха най-силно от условията, по които те се разпределят, открито призовават за отпадането им. Но в повечето европейски столици това е политически избор, който би бил направен изключително трудно и ще изисква много повече време, отколкото разполагат до следващата реформа в ОСП.

Себастиан Ланке от университета “Георг Август” в Гьотинген очертава три сценария за промени, които би отстоявала най-голямата икономика в ЕС - Германия. При първият сегашната система ще се запази, но ще бъдат конкретизирани условията за “зелените мерки”, а кръстосаното съответствие ще бъде опростено. Този вариант би бил най-вероятен, ако партията на канцлера Ангела Меркел успее да се пребори за самостоятелно управление на изборите за Бундестаг през 2017 г. Общо намаляване на плащанията с преразпределяне на тежестите от директните плащания за площ към парите за селските райони е най-вероятен при запазване на сегашната коалиция, към която да бъдат включени и зелените. Третият сценарий, който ще бъде свързан с общо намаляване на европейските пари за земеделие, но ще остави настоящия превес на субсидиите за площ над средствата за селото, e възможен, ако коалиционен партньор на Меркел вместо социалдемократите се окажат либералите.

Че Комисията “Юнкер” се вслушва най-вече в Германия, едва ли е тайна за някого в Брюксел. Предложението за реформа в директните плащания със сигурност ще бъде консултирано първо с Берлин, още повече, че то ще се появи малко, след като новото правителство започне работа. За решението обаче ще са нужни повече гласове - не само на Франция, която ще се бори със зъби и нокти за запазване на сегашния модел, при който нейните фермери получават най-високите субсидии, но на всички останали, които са готови навреме със своите червени линии в земеделската политика, от които няма да отстъпят. Защото европейските решения се вземат с консенсус, от който печелят най-подготвените.