Използването на зеленото торене, или т. нар. операция сидерация у нас е известна на малцина и общо взето не се използва често.
За сидерати се вземат лупината, зимният грах и ръжта, които се засяват през есента и се заорават в края на май.
С това се избягва конкуренцията на хранителни вещества от основната култура и растенията сидерати.
При прилагането на зеленото торене се повишава количеството на почвените микроорганизми, особено на целулозоразлагащите, а също така се увеличава и добивът.
Спазвайки всички тези препоръки, дози и мероприятия, лозарите могат да разчитат на добра продукция, ако решат да пробват.
Съвети:
l В песъчливите почви зеленото торене спомага за уплътняването им, а в глинестите обратно - прави ги по-рохкави.
l Може да се приложи преди риголването като запасяващо торене - тогава мястото, определено за лозе се засява с лупина например или едногодишни бобови растения.
Когато започне масовият им цъфтеж, зелената маса се валира и се заорава
През есента мястото се риголва.
l В плододаващите високостъблени лозя засяването на културите за зелено торене като фии, лупина, грах трябва да става през есента след гроздобера - като зелената маса се заорава през пролетта по време на цъфтежа.
l Ограничаващ фактор за прилагането на зеленото торене обаче е влагата.
Необходими са валежи над 600 мл. годишно или напояване чрез дъждуване.
Коментари