Препоръките са от специалистите в Националната служба за съвети в земеделието

I. Заразни болести

Туберкулоза. Заразна болест с хронично протичане, която засяга животните (предимно говеда, свине, кокошки и сродните им птици) и човека. Характеризира се с появата на възелчета (туберкули) по вътрешните органи.

Профилактика. Задължително еднократно изследване (туберкулинизация) на изходните, прародителските и родителските форми, ако птиците се отглеждат повече от един яйценосен сезон. Положително реагиралите се ликвидират.

Орнитоза (пситакоза). Заразна прилепчива болест, която засяга домашните и дивите птици и човека. При младите птици заболяването протича остро и завършване със смърт. Възрастните боледуват скрито. След оздравяването остават заразоносители дълго време. За заразяване на човека най-опасни са гълъбите.

Профилактика. Извършват се сондажни серологични изследвания на всички партиди водоплаващи птици (20-30 проби от стадо). Внесените екзотични птици се изследват индивидуално.

Псевдочума. Остро протичаща заразна болест по кокошкие и сродните на тях птици, с много Висока смъртност. Младите пилета умират за няколко часа до един ден, а възрастните - след 2-3 до 4-7-дневно боледуване. Заболяването се проявява с отказване от храна, омърлушеност, сънливост, диария, посиняване на гребена, трудно дишане. За 2-3 дни птиците силно измършавяват, носливостта им спада, а 10-15% от тях са с нервни признаци и парализи. При констатиране на заболяването птиците се унищожават се масово.

Профилактика. В личното стопанство: I вариант -двукратно ваксиниране през май - юни и септември; II вариант - трикратно ваксиниране през май-юни, септември-октомври, януари-февруари. Вьв фермите за подрастващи родители и стокови носачки: I вариант - ваксиниране на 21-23-дневна възраст, 10-11 седмици, 16-22 седмици; II

вариант - редовно ваксиниране на 21-23-дневна възраст, 10-11-седмична възраст, 16-38-седмична възраст и на 48-54-седмична възраст. Едномесечните пилета се ваксинират най-малко 15 дни преди продажбата. Пуйките се ваксинират по схемата за подрастващи родители със същите ваксини, но в двойна доза. Фазаните във фазанариите се ваксинират две седмици преди разселването им. Бройлерите се ваксинират на 21-23-дневна възраст. За контролиране на титъра на постваксиналните антигени в големите ферми и комплекси се изследват по 20-40 бр. кръвни проби от стадо 15-40 дни след всяка ваксинация, а в личния двор - по 5-10 проби.

Шаркодифтерит. Заразна вирусна болест главно при кокошките, пуйките и гълъбите. Проявява се с шаркови изриви по главата, гребена и обиците на птиците. Около ъглите на устата и очите се появяват сиво-белезникави възелчета. По лигавицата на устата, на ларингса и на трахеята се наблюдават дифтероидни налепи. Смъртността е висока: при кокошките умират5-10%, при пилетата и младите птици - до 60%, при гълъбите -3-10% от заболелите. Най-висока е смъртността при пуйките.

Профилактика. В зависимост от технологията на от-глеждане птиците се ваксинират от 4 до 11-седмична възраст.

Марекова болест. Остро протичаща заразна болест при пилетата и младите птици. Острата форма на болестта засяга най - вече пилетата от 6-8-седмична до 5-6-месечна възраст. Характеризира се с поражение на нервите, отпадналост, затруднено дишане и смърт. При възрастните птици заболяването протича по-леко с парализи на краката, крилата, шията и др. 

Профилактика. Ваксинират се пилетата, предназначени за носачки, още първия ден след излюпването. При необходимост на 18-ден се извършва реваксинация.

Болест на Гумборо (инфекциозен бурзит). Бързо разпространяваща се

заразна болест по кокошките и сродните им птици. Боледуват най-често пилетата на 3-6-седмична възраст. Клиничните признаци са стремеж за кълване на собствената клоака, треперене, потене, диария.

Профилактика. Ваксинират се пилетата в птицеферми, където болестта представлява епизоотичен и стопански проблем: I ваксиниране - на 9-20-дневна възраст; II - след 10 дни. За осигуряване на пасивен имунитет на еднодневните пилета, прародителските и

родителските стада се ваксинират преди пренасянето.

Инфекциозен бронхит. Силно контагиозна, остро протичаща болест по младите пилета от 2- до 30-дневна възраст. Проявява се с треска и затруднено дишане, с хрипове, пърхане и носни изтечения. Смъртността достига до 40%. При възрастните птици се забелязва чувствително намаляване на яйценосенето (до 65%).

Профилактика. Ваксинират се птиците В стопанствата, където заболяването е доказано. Първото ваксиниране се извършва на 1-5-дневна възраст. Ако е необходимо, след 3-4 седмици птиците се ваксинират отново. Третата ваксинация се извършва на 6-седмична възраст в стадата с яйценосно и на 18-месечна възраст в стадата с бройлерно направление.

Инфекциозен ларинготрахеит. Контагиозна болест предимно по младите кокошки и фазаните. Проявява се с пристъпи на кашляне (пърхане), задушаване и конюнктивит. Предпоставка за предаването на вируса са лошите хигиенни условия, грешки в храненето и отглеждането. Смъртността е от 13-14 до над 60%.

Профилактика. Ваксиниране на подрастващите птици в стопанствата, в които заболяването е установено: I път - на 4-6- седмична възраст; II път - на 12-14-седмична възраст.

Инфекциозен енцефаломиелит. Остро протичаща заразна болест, която се предава на следващото поколение чрез яйцата. Заболяват пилета на 8-14-дневна възраст. Проявява се със слабост на крайниците, некоординирани движения, парализа, отпускане на главата. Заболелите пилета рядко оздравяват. При възрастните носливостта спада за около 2 седмици.

Профилактика. Ваксинират се задължително изходните линии и прародителските форми в хибридните центрове на 10-14-седмична възраст. При влошена епизоотична обстановка родителските стада се ваксинират.

Холера. Остро протичаща, бързо разпространяваща се болест с много висока смъртност. При свръхострата форма птиците умират внезапно, без признаци. При острата форма, продължааща от няколко часа до няколко дни, се наблюдава неразположение, посиняване на гребена и обиците,жажда, затруднено дишане, диария. Кълването на труповете води до акутизиране (обостряне) на заболяването.

Профилактика. Ваксинират се здравите стада в птицефермите, в които заболяването е установено.

Тифус и пулороза. Заразни болести при кокошките и сродните им птици.

Възрастните птици боледуват най-често скрито (хронично). При напреднало заболяване се наблюдава жълтеникава диария, уголемяване на корема (жълтъчен перитонит). След 5-6 дни видимо болните птици умират. Смъртността може да достигне до 40-50% от птиците. Заразата се предава на младите пилета от заразени яйца или замърсена храна и вода. Проявява се с бяла диария (пулороза), липса на апетит, отпускане на крилата. След 2-3-дневно боледуване пилетата умират. Смъртността може да достигне до 60-70%.

Профилактика. Ваксинират се стоковите носачки в застрашените от заразяване здрави стада. След 5-6 месеца се прави реваксинация аерозолно.  В елитните птицеферми и размножителните стада, даващи яйца за люпилните, се извършва редовен бактериологичен контрол на всички птици. Изходните стада и прародителите се изследват чрез реакция сероаглутинация - 100%.

Парвовироза (болест на Держи) по водоплаващите

Заразна болест по водоплаващите - гъски и патици. Причинява големи загуби на стопаните от неполучен прираст и висока смъртност.

Профилактика. Ваксинират се патиците и гъските, както следва:

0 предназначените за родители - на 3-4-седмична възраст, на 23-24-седмична възраст и при всеки следващ яйценосен период;

0 предназначените за угояване - на 3-4-седмична възраст при опасност от заразяване.

II. Паразитни болести

Нематоди и тении. Нематодите (глистите) са най-често срещаните паразити по птиците от кокошиевия вид. При младите птици заболяването протича тежко, с висока смъртност и с големи загуби. Тениите (цестодите) са също чревни паразити. Заболяването обикновено протича хронично. Причинява големи стопански загуби.

Профилактика и лечение. В личните стопанства птиците се обезпаразитяват

двукратно - напролет и през есента. В птицефермите за носачки пилетата се обезпаразитяват след навършване на двумесечна възраст и преди окомплектоването на стадата за носачки.

Кокцидиоза (кървава /червена/ диария). Широко разпространено заболяване на

чревния апарат по кокошки, пуйки, фазани, пауни. Засяга пилетата на 20-30-дневна възраст. Общите признаци са: апатия, наведени глави със затворени очи, отпуснати криле, разрошена перушина, липса на апетит, жажда, диария. Протича остро и за няколко дни умират 90-100% от засегнатите пилета.

Профилактика и лечение. Профилактично се изхранват стандартни смески от фуражните забоди, в които има кокцидиостатици. При изхранване със собствени фуражи на 20-25-дневна възраст пилетата се третират профилактично с лекарствени средства чрез водата за пиене в продължение на 3 дни, а лечебно - 5 дни. От значение са добрата хигиена, правилното хранене и липсата на влага.