Плодовете на лозата са разположени на леторасти, покарали от пъпки, разположени върху миналогодишни пръчки.

Това означава, че всяка година плодните звена се отдалечават все повече и повече от основата на растението и водят до явлението полярност, за което мнозина питаха как да се преодолее и отговорихме. За да се избегне това, трябва да се реже по подходящия начин.

Стопаните знаят, че зимната резитба може да се извършва след листопада и да продължи до началото на напъпването през пролетта, не по-късно.

Тя може да бъде основно два вида - къса или смесена, в зависимост от сорта и неговата родовитост.

Късата резитба сред лозарите се нарича още чепова - пръчките се режат на две пъпки /очи/ от основата и се получава чеп с две очи. Т.е. създаваме плодно звено.

Тук е уместна забележката, че пръчките за плодни звена не трябва да са много тънки или много дебели а средни и добре узрели - тези леторасти притежават и най-добра родовитост.

Но при резитбата на лозата не всички пръчки, които са израснали се изрязват на посочените плодни звена. Напротив - около 80-90% се отстраняват, като се изрязват от основата, а само малка част се оставят и са "достойни" за зимно-пролетна резитба.

Лозата не трябва да бъде претоварвана със зимни очи. В зависимост от формировката те трябва да варират от 10-15 до 30-40 на брой.

При предстоящата резитба съществена особеност представлява местоположението на чеповете и плодните пръчки върху рамената и кордоните.

Като правило първата пръчка от стария чеп трябва да се реже за нов, а по-горната пръчка да се премахва.

Върху едно рамо не е препоръчително да се оставят повече от 2-3 чепа при късата резитба.