Българите са събрали 500 млн. лв. за един месец и са ги дали на банките. Това е темп, който през последните месеци е доста устойчив".Това обясни пред bTV банкерът Левон Хампарцумян допълни:

"Това са едни събрани пари, една голяма част от тях са вече използвани от банките за кредити, защото вие оставяте парите са на депозит за шест месеца, една година, а банките дават кредити, понякога една ипотека може да е 35 години, т.е. трябва да балансират едната и другата страна. С късите пари да финансират дългосрочни кредити.

Ние може да го разглеждаме като едно съществено спестяване, което при една по-добра икономическа ситуация може много бързо да се влее в икономиката и да ни доведе до бърз растеж, или пък да го разглеждаме от песимистичната страна и да кажем да, хората се чувстват несигурни, неуверени в бъдещето си и затова предпочитат да не харчат.

Дребният шрифт е американски идиом, който не означава дребен шрифт, а неразбираем текст".

От началото на февруари основният лихвен процент на БНБ стигна дъното – 0,0 процента. Тази лихва обаче е цената на парите на едро, тя не влияе директно върху цената на парите на дребно, което е цената на кредита, който виждате.

„Същевременно това е една тенденция и в еврозоната, и в света за изключително ниски лихви. Това е начинът централните банки да кажат на реалния сектор: „Потребявайте, инвестирайте, взимайте кредити, харчете парите”. Реалният сектор обаче, понеже е предпазлив и „парен каша духа”, в годините след кризата отказва да бъде толкова ентусиазиран”.

И днес в България цената на кредита е значително по-ниска, отколкото беше преди кризата 2008 година. Тогава хората се чувстваха по-уверени в бъдещето, имаше ентусиазъм за потребление и инвестиции, дали е било базирано на реални факти или някакво усещане, то винаги е някаква комбинация, допълни банкерът.

Колкото по-предсказуема е средата, колкото по-уверени сме в бъдещето си толкова по-лесно ще си харчим парите, които имаме и ще вземаме даже още назаем, коментира Хампарцумян.

Защо да нямаме пари – както е казал Мечо Пух: "Едни могат, други не могат".

"Ние сме страна членка на ЕС, 2,5 милиона българи са навън и работят, понеже имат свободата да се придвижат и да си продадат труда там, където виждат най-добри възможности. Други българи тук са достатъчно успешни. Няма нужда непрекъснато да се вглеждаме в най-бавния кораб от ескадрата.

Трябва да се грижим и за тези, които дърпат напред флотилията.

Банкерът съветва хората да взимат кредит тогава, когато имат нужда, да го взимат когато смятат, че разбират условията по този кредит и когато могат да си го позволят и то не само в добри години.

Не само да четат дребния шрифт, а да го разбират, най-добре е хората да питат в самата банка. Ако банката не даде удовлетворителен отговор, трябва да питат други хора, които да им дадат разбираем съвет. Неразумните персонални решения никога няма да свършат.

Българинът като култура е доста консервативен и внимателен с взимането на кредити.

Стрес тестът технически е сложна задача. Аз имам отговорност само за моята институция и ние сме готови.

Професионалното провеждане на прегледа на качеството на активите и стрес тестовете няма да създадат екстремни ситуации. Тепърва трябва да си изясним кой какво точно направи 2014 година, за да се стигне до тези причинно-следствени връзки.

Хампарцумян отказа да коментира засекретяването на доклада на американците, разследвали КТБ.

"Трябва да питате министър Горанов какви са мотивите да направи това нещо. Ако има рационални мотиви, може би всичко е наред. Той може да бъде важен компонент в изясняване на истината, но има един куп други въпроси, които не са засекретени и можем да зададем. Обществото през журналистите, които търсят истината, трябва да се помъчат да сглобят пълната картина на това нещо".

По отношение за курса на долара, банкерът заяви, че прекалено много фактори влияят на курса на долара. В момента тенденцията е доларът да бъде по.-силен, защото американската икономика се възстанови значително по-добре отколкото европейската.