Според статистическите данни само за една година за целия ЕС от общо 840 случая на ехинококоза при хората в България са установени 467 - т.е. 55 % от случаите на ехинококоза при хората в Европа са били с "български" произход, алармира нашият консултант доц. Динко Динков от Тракийски университет в Ст. Загора.

В нашата страна е в сила Наредбата за директни продажби, с която на фермерите се дава възможност за директна доставка на определени количества продукти от животински произход. Това поставя въпроса за тяхната навременна информираност особено по отношение на някои заболявания, които се предават чрез животните на човека и крият съществен риск за неговото здраве. Такова заболяване е и ехинококозата, борбата с която през последните години чувствително се затруднява, поради нарастващия брой безстопанствените, както и на неподлагащите се на системно обезпаразитяване кучета в страната. Добрата новина е, че от 2011 г. фермерите сами инициират третиранията на животните срещу паразитологични заболявания

През годините ехинококозата (кучешката тения) е показвала променливо, но най-често широко разпространение в страните с развито животновъдство. Така например в нашата страна през десетилетието на най-чувствително нарастване на поголовието на селскостопанските животни (1952 - 1965 г.), заболеваемостта при хората от кучешка тения е била висока - 6,5 на 100 000 човека. В този период започва и мащабна национална борба с кучешката тения чрез радикални мерки за намаляване броя на кучетата, явяващи се основен преносител на тенията. При нея са били унищожени почти всички безстопанствени кучета, което е довело и до значителен спад на ехинококозата в страната. По данни на медицинските власти след 1992 г. започна драстично нарастване на броя на заболелите хора от кучешка тения.

Причините за това са оценени като комплексни, но би могло да се свържат основно с въвеждането на изискванията за хуманно отношение към животните и в частност към кучетата, изключващи тяхното избиване. В наши дни проблемите с ехинококозата при хората постепенно ескалираха, за да се стигне до статистическите данни, че от общо 840 случая на ехинококоз в ЕС, при хората в България са установени 467 - т.е, 55 % от случаите на ехинококоза при хората в Европа са били с "български" произход.

Гореизложените тревожни статистически данни водят до заключението, че в настоящия момент борбата с ехинококозата изисква прилагането на сериозни и всеобхватни мерки, част от които би следвало да е и предоставянето на обективна информация на обществеността и най-вече на фермерите, занимаващи се с отглеждане на селскостопански животни за характерните особености и възможностите за превенция срещу това опасно както за стадата, така и за здравето на човека зоонозно паразитно заболяване.
Какво представлява ехинококозата

Това е хронично протичащо паразитологично заболяване, предизвикващо се от малката тения ехинококус гранулозус (Echinococcus granulosus). Цикълът на заболяването задължително включва два гостоприемника, които са необходими за цялостното развитие на паразита.
ВАЖНО! Кучето, котката и дивите месоядни животни са крайни гостоприемници
и основен резервоар на заразата. В техните черва се развива възрастните форми на тенията. Характерно за паразита е, че в неговото последно членче се намират милиони яйца, които заедно с фекалиите на крайния гостоприемник попадат във външната среда.

По този начин чрез отделянето на яйца на тенията от кучета и другите крайни гостоприемници се замърсяват тревата, почвата и особено пясъчниците на детските площадки, в които кучетата много често дефекират. Когато междинните гостоприемници - овце, кози, говеда и човекът поемат чрез устата си яйцата на тенията, настъпва тяхното заразяване. Чрез кръвния ток яйцата на паразита се разпространяват в различни части на тялото на междинния гостоприемник (основно вътрешните органи). В тях се развиват ларвните форми на паразита - т.нар. ехинококови мехури, от които при попадане (изяждане на органи с ехинококови мехури) от краен гостоприемник се получава възрастната форма на тенията.

Много е важно да се посочи, че кучето и другите месоядни животни са крайни гостоприемници, т.е., те са основният разпространител на яйцата на тенията. В същото време домашните селскостопански животни и човекът са междинни гостоприемници, т.е. в тях се развиват само ехинококовите мехури. Междинните гостоприемници не боледуват от чревната форма на паразитозата, както и не могат да се заразяват едни от други с нейните ларвни форми (ехинококовите мехури).

Основният проблем при борбата с кучешката тения е нарастващият брой на безстопанствените кучета, които са главен разпространител на заболяването в населените места.

Какво трябва да знаят фермерите отглеждащи заедно със стадата си кучета, относно превенцията от ехинококоза.

Както се изтъкна по-горе локализацията на ехинококовите мехури е в органите и тъканите на животните и поради това те невинаги могат да се установят при техния клиничен преглед, дори и от опитен ветеринарен лекар.
ВНИМАНИЕ! Животните най-често не показват характерни признаци на заболяването.

Едва след клане на заразени с ларвните форми на ехинококозата животни могат да се видят самите мехури, и то най-често в случай, че са повърхностно разположени в органите. 
И още:

- Фермерите отглеждат със стадата си кучета като пазачи. Затова те трябва задължително да се обезпаразитяват според препоръките на веринарния лекар.

- Най-често контактът между кучето пазач и животните от стадото е пряк.