Таня Демирова

Млечният колапс в Европейския съюз продължава и никой не се наема да обещава на животновъдите светло бъдеще. Краят на европейските млечни квоти попари надеждите на повечето фермери за разширяване на бизнеса им и за големи печалби. Особено след като по ужасно стечение на обстоятелствата млекопроизводството без таван се съчета с безпрецедентното руско ембарго. Но докато генезисът на проблемите на европейските фермери е в производството на по-големи обеми млечна суровина (за които те не получават достатъчно адекватна изкупна цена), която те няма къде да реализират, то ниските изкупни цени на млякото (средно 29 евроцента за литър суровина, което е съвсем близо до европейските 30 евроцента) са само един от проблемите на българските млекопроизводители. Кои са другите проблеми и има ли светлина в българския "млечен" тунел

Ето какво мислят за това специалистите и какво предлагат да се направи.

Доц. д-р Божидар Иванов от Института по пазарна икономика предупреждава българските фермери да не очакват в следващите години цените на млякото да нараснат чувствително. Причините? Силната европейска конкуренция и липсата на достатъчно пазари за реализация на млечните продукти.

Доц. Иванов напомня, че млечният ни сектор се е свил драстично: от 2003 до 2014 г. общо животновъдните стопанства са намалели близо 4 пъти. Най-голямо намаление - над 5 пъти, се отчита при стопанствата, оглеждащите 1-2 крави: от 200 хил. те са се свили на 40 хиляди. Леко увеличение се наблюдава при броя на млечните крави във фермите с поголовие от над 50 глави.

Според доц. Иванов основният ни проблем е ниският млеконадой

Ако среднатна млечна продуктивност на европейските крави е 7 т, то млеконадоят в нашите ферми е дори под 4 т.

Освен това се отчитат големи разлики на вътрешния пазар - 20 процента от кравите дават две трети от официално отчетеното мляко, а останалите 80 процента от животните дават под 1 тон годишно което е крайно нерентабилно.

В същото време обаче тези млекопроизводители получават същата субсидия като на останалите, което създава напрежение в сектора. ако това не се промени, субсидирането на неефективните производства ще доведе до загиване на ефективните.

Кои са най-важните акценти, за да има шанс за развитие българското млекопроизводство?

Според пазарни анализатори чрез субсидиране трябва да се върви към задържане и увеличаване на млечното поголовие. Каква извънредна помощ ще получат българските млекопроизводители, засегнати от кризата в сектора, четете на 2-а стр.

Много сериозен е проблемът със задлъжнялостта на стопанствата. От 2007 до 2012 г. тя е нараснала четири пъти. В момента задлъжнялостта на крава е около 600 евро, което е огромно бреме за производството.

Млечните ни ферми имат огромна нужда от ускорена модернизация. Само тогава може да се повиши конкурентоспособността им и те да имат шанс за развитие.

Към това чл.-кор. проф. д-р Мария Балтаджиева от Университета по хранителни технологии в Пловдив добавя нуждата от взаимодействие между животновъдните ферми и млекопреработвателните предприятия. И напомни за необходимостта от създаването на работещи организации на производители, които могат да сключват интегрирани договори с преработватели и търговски вериги, които да гарантират на фермерите по-справедлива цена за млечната суровина.