В тях зърното се запазва безпроблемно до новата реколта, а стопанствата го реализират, когато цените са най-изгодни

Инвестицията е скъпа, но си струва, категорични са Пламен и Антон Пенчеви

Ваня Велинска наш спец. пратеник в Бяла Слатина

Не е достатъчно да произведеш повече и по-качествено зърно. Важно е след това да успееш да го продадеш на добра цена, като не само покриеш разходите си, но и отделиш средства за инвестиции. Това са основните икономически принципи, на които е подвластно и съвременното земеделие.

За съжаление, поне у нас, земеделското производство не е достатъчно субсидирано, за да играе по-благородна функция, както е било в миналото. Днес, да отглеждаш растителна продукция, е преди всичко бизнес, който трябва да е успешен, за да оцелее.

Факт е, че зърнопроизводството е сред сравнително добре работещите отрасли в икономиката ни. А ширещото се мнение, че е проста работа, може да се разпространява само от хора, които не са наясно с производството, и най-вече със съпътстващите го проблеми.

Последните години не са никак лесни за зърнопроизводителите откъм пазари. В повечето случаи цените вървят надолу, а от друга страна себестойността на продукцията нараства, заради по-скъпите семена, торове, продукти за растителна защита, горива и т.н. Често търгуването на зърно се превръща в игра на котка и мишка между производители и търговци.

В България пазарите са много несигурни, никога не знаеш кога да продаваш или кога да задържаш продукцията, споделя зърнопроизводителят Пламен Пенчев.

А от това на какви цени ще реализираш продукцията, е от съществено значение за управлението на едно стопанство.

Естествено е, всеки фермер да иска да продаде зърното си на най-добра цена. Това може да се получи при положение, че продукцията се задържа в стопанството и се реализира, когато цените са изгодни за него. Така правят Пламен и брат му Антон, които обработват 23 хил. дка в землището на Бяла Слатина.

Още през 2006 г. те решават, че за да е по-успешно производството им, се нуждаят от зърнохранилище. Правят го поетапно, като постепенно отделят от печалбите си. Първият проект включва изграждането на 4 силоза, зърносушилня и разтоварище. През 2008 те добавят още един силоз към старите, а в момента са положени основите на нов.

Първите 4 силоза са с вместимост 4,5 хил. тона, 5-ият е за 2,5 тона, а най-новият ще е с капацитет 4 хил. тона.

Преценихме, че имаме нужда да разширим обема на продукцията, която съхраняваме, разказват фермерите. В момента в силозите, които имаме не може да приберем всичкото зърното, а целта ни е да покрием на 100% това, което реколтираме

С новата инсталация ще осъществим това. А по този начин ставаме малко по-независими от пазара.

Разбира се, инвестицията е сериозна, но в случая това е надграждане на съществуваща вече система. Много по-скъпа е първата инвестиция, при която се прави разтоварището, което, макар на пръв поглед да не е нищо особено, всъщност е най-скъпата част. При изграждането на всеки нов силоз се добавят само свързващи части.

Фермерите инвестират самостоятелно, сами преценяват кога това е удачно да го направят. Братята споделят, че не се захващат с нещо, ако сами не са си осигурили поне 50% от нужните средства, които идват от печалби на стопанството през годините. А в случая инвестицията си струва, тъй като прави производството им много по-рентабилно.

Отглеждаме качествено зърно, затова е нормално да искаме да получим и добра цена за него, категоричен е Пламен. Продаваме на този, който предложи най-добре цена, но работим и с много редовни клиенти - мелници, хлебозаводи. Затова и силозите са удачното решение да запазим продукцията си.

Няма съмнение, че силозите от ново поколение са най-добрите хранилища на зърно в момента. В тях продукцията постъпва почистена и обеззаразена срещу вредители. А благодарение на съвременните технология за регулиране на температурата и влагата в съоръженията се създават перфектни условия за съхранение на зърното.

Дори след няколко месеца качествените му показатели не са се променили и продукцията е със същите както при жътвата.

Освен това повечето силози позволяват съхранението да става не само по видове, но и по сортове, което е важно за търговците, които търсят определен сорт пшеница например.

Всички по-големи стопанства в страната разполагат със силози. За съжаление, съхранението на зърното е сериозен проблем при по-малките производители. В повечето случаи те трябва да изтъргват продукцията си почти веднага, особено ако и са финансово зависими, което също е факт. И ако цените не са високи на жътва, много стопанства се оказват на ръба на оцеляването. Възможността малките фермери да задържат зърното си по-дълго време, е ограничена. Някои стопанства разполагат с плоски складове, които им позволява известно време да съхранят зърното. Сред това те се използват за прибиране на техниката. Но това е за няколко месеца, освен това зърното, поставено при такива условия, може да промени качествените си показатели.

Не е по-силите на земеделци, които обработват по 4-5 хил. дка да изградят силози, споделя Пламен. И то не толкова заради разходите по поддръжката им, а първоначалната инвестиция, която е наистина сериозна. За съжаление и по-големите стопани не могат да са им от помощ, тъй като, както в нашия случай, изграждаме инсталацията спрямо нашите обеми и не може да съхраняваме чужда продукция. Има, разбира се, най-вече преработвателни фирми, където това може да стане, но е с определени договорки.