Трябдва да се знае, че абистрянето на младите вина започва след окончателното приключване на тихата ферментация и успокояването на виното.

Преди това ако забележите мътност при младото вино тя се дължи на онези фини органични частици, които неминуемо са преминали от гроздето при преработката и са се намесили в процеса на алкохолната ферментация.

При тихата ферментация се образува въглероден диоксид, който се съединява с тях и ги задържа в плаващо състояние.

Когато тази ферментация окончателно е завършила и виното вече се е успокойло, частиците, които мътят работата, се освобождават от полепналия въглероден диоксид и бавно падат на дъното - това е моментът, в който виното се избистря.

Колко време ще трае естественото бистрене това е въпрос, който зависи от няколко фактора.

Този процес може да продължи различно, защото му влияят както от захарното съдържание на гроздето, така дори и температурата по време на гроздобера, и самата ферментация.

Когато обраното грозде е натрупало много висока захарност, проблемите могат да се увеличат.

Тогава дрождите, намиращи се по гроздето /за разлика от селекционираните раси и щамове/ не могат да понесат високата захарност и съответно не могат и да доведат ферментацията до край.

В подобни ситуации след бурната ферментация във виното остава по-голямо количество неразградена захар, а тя заедно с образувания алкохол затормозява протичането на тихата ферментация и я удължава по-дълго от нормалното.

Това не бива да смущава стопанина, стига при преработката на гроздето и при протичането на бурната ферментация той да е поддържал добра хигиена и да е спазил необходимите технологични изисквания.

Има няколко начина за ускоряване на избистрянето на млади вина но не може да се каже, че в домашни условия те са от най-сполучливите.

Такива традиционни средства за бистрене са желатин, яйчен белтък, бентонит.

Но пак повтаряме, че те много често вършат някаква работа, но не дават очаквания идеален резултат.

При много висока захарност на гроздето съществува още един риск.

Във виното все пак продължава, макар и бавно, да тече тиха ферментация, която при висока захарност може да се прекрати без разграждане /ферментиране/ на всичката захар.

Тогава остава т.нар остатъчна захар, която като е в малко малко количество не е чак толкова страшна. Смята се, че тя омекотява вкуса и прави виното по-пивко.

Но забелегете - то вече е биологично нестабилно и е предразположено на заболяване. Освен това трябва да се пие бързо, защото в него могат да се развият нежелани процеси, продуктите от които ще го влошат.

Запазването на такива вина с остатъчна захар в домашни условия е възможно да стане чрез бутилиране и пастьоризация. Те трябва да се направят преди края на зимата и задължително преди да дойде първото затопляне на времето.