При направата на домашно вино сякаш се допускат едни и същи грешки. Кои са те и как да ги избягвате?

Ниската хигиена е най-честата причина, която довежда до получаването на некачествено и болно вино.

Много често не се полагат достатъчно грижи за подържане на съдовете и съоръженията - тогава се срещат мирис на плесен и на оцет.

Редно е веднага след използване, всеки съд да се измие и изплакне много хубаво, а ако е дървен да се напуши, докато още е влажен.

Серният двуокис е необходим защото той се свързва с влагата по дъгите на дървения съд, в резултат на което се образува серниста киселина - тя пък заедно със свободния серен двуокис изпълнява най-важната дезинфекционна функция.

Използването на захар много често е произволно което довежда до получаването на некачествена напитка.

Най-често грешки се правят при определяне и коригиране на захарното съдържание на гроздовата каша и мъст. У много стопани има стремеж за повишаване на захарността над необходимата, което по-често не се налага.

Какви са правилата за захарността

За приготвяне на бели домашни вина захарността трябва да бъде около 20% (от 19 до 21%), но не и повече, за червени вина - съответно от 20 до 22%. Много стопани обаче се оплакват, че гроздето им е малко и желаят да добавят вода и захар - ако правят това, трябва да не прекаляват и на 10 литра вода да добавят 2 кг захар.

Когато се изчислява количеството на захарта, която трябва да се добави, трябва да се спазва правилото, че с добавянето на 1 кг килограм захар на 100 кг гроздова каша, респективно 100 л мъст, захарността се повишава с 1%.

На база количеството на гроздето и действителната захарност, лесно може да се изчисли необходимото количество захар за постигане на посочените проценти за бели и червени вина. Определеното количество захар първо се разтваря в мъст, която се връща в общото количество каша /мъст/ и задължително се разбърква за добро размесване. Ферментацията протича спонтанно, но трябва ежедневно да се наблюдава.