Загърлянето на ниските рози се прави възможно по-късно, като покриваме основата на растенията и част от леторастите на височина около 25-30 см с почва примесена с торф, шума, или елхови клонки.

Високостеблените се отвързват от опорното колче или конструкция, като внимателно се огъват дъгообразно и се завързват в основата на съседното растение или, ако няма такова в забито за целта колче.

Преди това подрязваме леторастите на около 30 см от върха. След това внимателно короната се покрива с почва и се поставят върху стеблото и короната елхови клончета.

При старите растения, при които има опасност от счупване при огъването, короната след лека резитба се завива със слама и се привързва отгоре с водоустойчива хартия или полиетиленово фолио.

Чуствителните пълзящи рози се пакетират със слама или със клонки от смърч или сламени рогозки. Измръзванията при тях често са предизвикват от ранни, зимни, временни затопляния, последвани от ниски температури. Затова зимната защита трябва да се премахне преди тръгване на сокодвижението, около средата на март.

Огънатите рози се изправят и се завързватат за опорното си колче или съответната конструкция. Също полезно е за храстовидните рози, околостъблената чаша около основата на стеблото през зимата да се покрива с тор, примесен със слама, листа и други материали.