Ваня Велинска наш спец. пратеник в Русенско

Поройните дъждове със сигурност ще пообъркат есенната кампания, която и без това върви доста вяло. Началото на октомври е, а сеитбата напредва бавно. Малко са производителите, които заложиха на по-ранна сеитба. Повечето решиха да изчакат и да сеят през октомври.

Подготовката на полетата е към привършване. На повечето места основните обработки са направени, предстои да се извършат тези, непосредствено преди сеитбата.

Имаме готовност да влезем да сеем, но заради дъждовете ще изчакаме, коментира Йордан Маринов, председател на ППК "Задруга", с. Бабово, Русенско. Направили сме всички необходими обработки. Сега подготвяме семената - обработваме ги с обеззаразители и растежни регулатори. Не смятам, че ще закъснеем. Обикновено сме в сеитбена кампания от 15 септември до 15 октомври. Имаме необходимата техника да реагираме бързо, за да не проточваме сеитбата продължително време.

Не само в тази русенска кооперация положението е такова. Същото казват управителите на съседните кооперации, както и арендаторите. Като цяло в областта сеитбата едва сега започва, но стопаните се надяват да се вмесят в подходящите срокове за сеитба на пшеницата и ечемика.

В Плевенска област например сеитбата вече е започнала. Тук кампанията напредва и дори на отделни полета вече се забелязват поникващи растения.

Колкото до рапицата положението е доста смущаващо. Масово фермери и земеделски кооперации се отказват от маслодайната култура. По неофициални данни площите едва ли ще надвишат 1 милион декара. Фермери обясняват отказа си от културата с ниските изкупни цени през този сезон, а и през миналите няколко години. Факт е, че рапицата е сред т. нар. капризни култури. За разлика от житните например, тя не може да се отглежда с малко грижи. Напротив, за да се получат отлични добиви, т. е. производството да е рентабилно,

стриктно трябва

да се спазват

добрите практики

по отглеждането

- като се започне от обработката на почвата та се стигне до прибирането й.

Най-вероятно драстичното намаление на площите догодина ще доведе до по-малки количества, както и до-високи цени. Все пак с пазарите нищо не е сигурно, а фермерите сами преценяват какви култури да отглеждат в стопанствата си.

Пазарното ориентиране не е лошо, но като цяло под внимание трябва да се вземат и други фактори. Така например масово зърнопроизводителите се насочиха към високодобивни сортове пшеница. Това се наложи от факта, че всъщност пазарът не е заинтересован и не плаща за качествено зърно. Ето защо фермерите предпочитат да отглеждат чужди сортове, които безспорно дават повече зърно, а намаляват родните сортове, които макар по-качествени са с по-ниски добиви.

В момента пазарът определя какви сортове да се избират, е категоричното становище на проф. д-р Иван Киряков, директор на ДЗИ Генерал Тошево. Ако продължава да се залага на високите добиви, има опасност качествената пшеница да изчезне

При запазване на тази тенденция, само до няколко години присъствието на българските сортове по родните полета ще намалее драстично.

Нашите сортове са много по пригодни за местните условия и тазгодишната реколта е с много по-добри показатели за съдържание на протеин, коментира агроспециалистът. Търговците, когато изкупуват сорт Енола, дори не вземат проби от зърното, защото знаят, че това е качествена пшеница. Много от мелниците използват българските сортове като подобрители на брашното.

И все пак водени от стремеж за по-високи добиви все повече производители се насочват към чуждата селекция. Нашите сортове обаче при добра агротехника също дават високи добиви, е мнението на родните селекционери. Добиви от порядъка на 700-800 кг/дка са напълно постижими. Още повече че в земеделието с природата нищо не е сигурно. Ако метеорологичните условия не са много благоприятни, именно българските сортове ще се справят по-успешно. Така че е добре рискът да е премерен и да се заложи поне 50 на 50 - чужда и родна селекция.

Макар че погледите са насочени към сеитбата на есенниците, масово в Северна България царевицата не е прибрана, а на места и слънчогледът. Няма сериозна причина за забавянето в прибирането на зърното при положение, че заради сушата културата приключи вегетацията си много по-рано от обичайното. Дано да не се повтори ситуацията от миналата година, когато хиляди декари с царевица бяха оставени неожънати, а впоследствие зърното изядено от мишките директно на полето. Така че е важно фермерите да я прибират, ако все пак очакват някакво зърно от нея.