Министерството на земеделието готви частични стимули за облекчаване на директните продажби на земеделска продукция от фермите или на фермерски пазари. Например за млякото в стопанствата вече ще се даде възможност едно и също помещение да се използва първо за съхраняване на суровината, а след това и за преработката му в сирене, кашкавал или кисело мляко.

Условието е след всеки етап на работа общото помещение да се почиства и дезинфекцира, а отделните етапи на преработка да са разделени във времето. Промяната е заложена в проект на наредба за директните доставки, са обяснили пред “Труд” от министерството. 

Ще се даде възможност доставката на сурово мляко на крайния потребител да става в опаковка на производителя или в шише на купувача. Изисква се опаковката да е за еднократна употреба и да отговаря на хигиенните норми.

При продажбата на яйца директно от фермата отпада ограничението да се пласират само до 40% от дневното производство на обекта. Таванът ще бъде премахнат както за яйца от кокошки, така и за яйца от пъдпъдъци.

При продажбите на месо директно от фермата обаче на този етап не се предвиждат облекчения и дребните производители ще трябва да покриват изисквания за качество и хигиена като в промишлено предприятие.

Съществен минус в новия проект е, че фермерът ще може да продава директно продукцията си само в областта, в която произвежда, и в една съседна на нея по избор. От агроведомството твърдят, че тази мярка се запазва, защото при по-дълги разстояния няма гаранции, че продуктът ще се съхранява при подходяща температура.

Новост в политиката на министерството е възможността производители да продават директно продукцията си на фермерски пазари. Ведомството, заедно със Столична община, през тази година организира на пазарна площадка “Иван Вазов” в столицата три фермерски пазара за по една седмица. Това бяха “Великденски пазар”, “Седмица на българските череши” и “Празник на българския домат”. Планирани са още две мероприятия до края на 2015 г.

Държавата ще покани фермерите на празник на зимнината през септември”, заявиха от ведомството на Десислава Танева. Ще има и “Коледен базар” през декември. Наред с тези кампанийни прояви хранителни кооперативи “Хранкооп” организират фермерски пазари всяка седмица в големите градове на страната. Фермерите участват на тях, като заплащат комисиона 10% от дневните си продажби.

#########

НА ЗЕМЕДЕЛСКОТО ТЪРЖИЩЕ В РУСЕ

49 лева за кило масло от кимион и бял трън

Фермерски пазар отваря всяка събота на централния кооперативен пазар в Русе, а най-скъпата стока там са маслата от черен кимион или бял трън. Харчат се от 29 до 49 лв. за килограм в зависимост от качеството.

Според продавачите маслото от бял трън понижавало нивата на холестерола, намалявало резистентността към инсулина при хора с диабет от втори тип, които имат и цироза, а също така подобрявало функцията на бъбреците. Не на последно място повишава мъжката потентност, рекламират запалено стоката си те.

Наемът за маса на пазара е еднакъв всички производители на селскостопанска продукция - по 2,70-2,90 лв. на ден през зимата и през лятото.
При хубаво време на масите могат да се намерят студено пресовани натурални масла от тиква, кайсия, лен и коноп срещу 5-6 лв. за 250 мл.

Има и ябълков сок от плодове, отгледани на фона на класическа музика, според твърденията на производители. “Продуктът е подходящ и за кърмачета, защото няма вода, консерванти и оцветители”, обясняват продавачите в опит да разпръснат недоверието и озадачението в очите на клиентите.

Фермери предлагат и възглавници, и торбички за ароматерапия с шест билки и чайове за релакс и тонус срещу безсъние и депресия. Други продават ябълков оцет, тестени изделия от лимец, жива вода, билкови чайове, вина, консерви и сокове от арония, боб, леща, билки и шоколад от чисто какао.

Друг продукт, с който земеделските производители изкушават купувачите, е хлябът от ленено брашно. 250-грамово хлебче от подобен самун струва левче. “Това е най-диетичното хлебче”, убеждават продавачите.

##########

Седем града вече имат редовни фермерски пазари

Ралица Касимова, главен координатор в мрежата на “Хранкооп”:

ДРАГОМИР НИКОЛОВ

- “Хранкооп” организират всички фермерски пазари в София - как се роди идеята и кога започнахте?

- Този септември ще станат 2 години, откакто направихме първия фермерски пазар на Римската стена. До идеята стигнахме по няколко линии, но поводът беше архитектът, с който работим. Той ни спомена, че на Римската стена се планира основен ремонт и тогава решихме да пробваме нагласите на софиянци към тези продукти.

Трябва да призная, че вече имахме контакти с производителите, защото хранителните кооперативи, които има “Хранкооп” в страната, вече работеха с тези производители. Тези пазари вече са много популярни и харесвани, производителите ни търсят, имаме дори списък с чакащи производители.

- А пресявате ли продавачите за фермерските пазари?
Да, налага се, защото на един пазар ние трябва да имаме няколко различни категории продукти и производители и гледаме да съблюдаваме някакъв баланс, т.е. да имаме по-голямо количество прясна продукция, да има млечни продукти, хляб, сладкиши, козметика, арт зона и т.н. Проверяме производителите и на място в стопанствата.

- Сигурно основна предпоставка за фермерските пазари е общуването със съответните общини...

- С изключение на община Младост, на останалите два пазара в София - на Римската стена и на “Иван Вазов” сме на общински пазари. И там заплащаме съответните такси на общинското предприятие. Общините събират такси, такива каквито са и за обикновените пазари, на които се допускат и прекупвачи. В община Младост пазарът е на територията на частен обект. В Русе и в Стара Загора пазарите се организират от самите общини. В останалите 5 града, в които се правят тези пазари - София, Пловдив, Варна, Бургас и Добрич, те са организирани от нас.
- Производители казаха пред “Труд”, че са доволни от начина, по който ви заплащат за участието си на фермерските пазари - 10% от продаденото през деня....
- Много мило от тяхна страна. Стараем се, ако за нас беше важно да изкарваме пари, сигурно щяхме да се занимаваме с друго.


##########

НА СЕРГИИТЕ В СОФИЯ

Сладолед от домати и шампанско с бъз

На фермерските пазари в София се предлагат все по-нестандартни и бутикови продукти - от сладолед от домати през тестени изкушения, от които не се пълнеело, до шампанско от бъз и годжи бери.

“Сладоледът с домати тръгна като на шега, понеже на пчелина имаме градина, и аз казах: Защо не врътнем един сладолед с домати, а той пък взе, че стана много хубав”, разказва Александър от “Медената къща”, който предлага стоката си на фермерския пазар в квартал “Младост 1”. В сладоледа има домати, мед и биосметана, а кофичка от 150 грама струва 3 лв. Основният поминък на семейството на Александър е медът, а пчелинът им е в село Сираково при Борован, Врачанско.

От съседна сергия Боян Михайлов от село Средно Градище, Чирпанско, изкушава с вино от бъз и мерло, като убеждава, че предлага естествено шампанско. Тайната - добавена захар газирала бъзовото вино и то се превръщало в шампанско.

Ели Сашкова пък омайва потребителите, като апетитно обяснява, че пудингът от праскови или от моркови, както и други кейкове, които предлага, не само не развалят талията, но и са полезни. “Успехът ни се дължи на това, че не преработваме термично мазнината, добавяме я накрая. Т.е. олиото, маслото и ядките не ги печем и пържим, а ги добавяме накрая и ги сушим в дехидрататор”, обяснява тя. Един от най-търсените нейни продукти е суровият шоколад, който се прави от сурови какаови зърна, сурови ядки, фурми, сурово грозде без термична обработка.

Препоръки към Министерството на земеделието отправя пък Димитър Найденов от ферма “Вантана”, който е изложил домати биволско сърце, чушки, лук, краставици и всякакъв зарзават. В момента стопанството му, което е разположено в с. Петърч, община Костинброд, е в процес на изчистване на земята към биологично производство.

“Бихме препоръчали на администрацията да започне да отпуска субсидии, докато фермерите очистват земята си за биологично производство. През трите години, докато трае процесът, земеделците не могат да продават стоката като биопродукция, защото тя все още не е сертифицирана, но разходите им по производство са далеч по-големи”, обяснява той.

##########
В Дупница
Заради бруцелозата секна алъш-веришът

Заради случаите на бруцелоза по кози и овце беше затворен т. нар. животински пазар в Дупница. Тържище е най-голямото и оживеното в цяла България след това в Димитровград, разказват местни фермери. То не е легално, но търговията секна заради забраната за придвижване на всякакви животни в региона.

“Бруцелозата така или иначе ще отмине, чиновническото безхаберие и безумие обаче няма да свършат и пазарът за животни в Дупница няма да се възроди”, гневят се търговци.

Преди години общината изнесе пазара на километри извън града - над бившия Химикофармацевтичен завод. Няма транспорт дотам, клиентите намалели, търговията е замряла. След това търговците се преместили до река Джерман, зад техникума по механотехника. Ветеринарните служби обаче ги подгонили.

“Искаха ни да отговаряме на 50 изисквания, сякаш не сме фермерски пазар, а търговски комплекси или 5-звезден хотел. И се отказахме да искаме регистрация и статут. Затова всичко сега е нерегламентирано. А трябва една бариера отпред, един контейнер за изхвърляне на боклука и една тоалетна.

Какво повече. Ама на тия от общината изобщо не им пука за нас”, недоволства Божидар Божков, шеф на дупнишкото дружество на гълъбовъдите, който редовно предлага птици за продан на пазара до река Джерман. Понякога се навъртали и свинари - карали прасета от Софийско и Ихтиманско, като ги продавали направо от каросерията на камиона. В крайна сметка фермерите там искат да имат легален пазар, но засега общината не дава.

В областния град Кюстендил търговци на добитък не влизат в иначе добре поддържания пазар, за да не плащат такса. Търговията на животни става без никакъв регламент и контрол извън тържището. “Няма ветеринарни, няма общински, полицейски и друг контрол, няма кой да те притеснява”, казват фермери.