Земеделският комисар Хоган призна проблема на производителите в новите страни, което е надежда и за българските фермери
 

Никола Василев

Над 1000 трактора се очакват в Брюксел днес, когато земеделските министри от ЕС се събират извънредно, за да търсят изход от рекордния спад на цените в животновъдството. С тежките машини фермери от цяла Европа ще протестират срещу мудната реакция на евроинституциите на техните проблеми, предизвикани от продължаващото повече от година руско ембарго, намалялото търсене от забавящия икономическия си възход Китай и свръхпроизводството.

Някои експерти нарекоха това съчетание „перфектна буря“, защото макар по различни причини, кризата обхвана почти всички сектори и всички части на континента. Особено пострадаха експортно ориентираните производители на мляко и млечни продукти, както и на свинско месо, които няма къде да реализират продукцията си.
Европейската комисия твърди, че кризата в млечния сектор е била предвидима след отпадането на млечните квоти от 1 април, но въпреки това съвпадението между предвидимото по-високо производство и загубата на руските и част от китайските пазари, накара фермерите в цяла Европа да запалят тракторите на протеста.

През декември 2014 г. средната цена на пълномаленото мляко в ЕС спадна до 33 евроцента за литър, което е 18 процента по-ниско от най-слабата 2013 г. Но ситуацията се различава между страните членки, част от които като Балтийските, Белгия и Холандия са загубили до една трета от цената, докато други, като Италия или Финландия – едва 10 на сто. Като следствие от ценовия срив, в Централна и Източна Европа вече и статистически се отчита намаляване на поголовието.

Премахването на 30-годишния режим за контрол на производството, е довело до пласирането на пазара на четвърт милион тона мляко допълнително, като ръст се отбелязва в 16 от 28-те страни членки. „На пазара просто има много мляко“, казва земеделският комисар Фил Хоган, но констатацията му е малка утеха.

В годишния си анализ на пазара на селскостопанска продукция Европейската комисия смята, че стабилизиране на ситуацията в сектора не може да стане без намаляване на поголовието и на млеконадоя, чрез редуциране на порционите на животните, пренасочване на част от млякото за храна на телетата, доене веднъж дневно, както и в създаване на ценови системи, които не стимулират доставката на мляко от производителите, над договорените с преработвателите количества.

Какво обаче може да предложи краткосрочно

Европейската комисия, за да избегне масови фалити. Според комисар Хоган – не много. Комисията вече е похарчила 135 млн. евро за различни схеми за подпомагане на пострадалите от руското ембарго производители на плодове, зеленчуци, мляко, млечни продукти и свинско месо. Тези мерки обаче не се усетиха еднакво навсякъде, което подклажда недоволството. В България например предоставянето на компенсации за частно складиране не е особено популярно, защото е насочено към сухото мляко и маслото, които ние произвеждаме малко.

Правителството отдавна се опитва да привлече вниманието на Брюксел, но българският износ на земеделска продукция към Русия, който е приоритет на Европейската комисия, не е особено значим. По оценка на земеделското министерство загубите от несключени договори за износ са около 10 млн. евро годишно. Европейската комисия вижда като основен проблем на българските производители, вътрешната конкуренция, която им оказаха европейските производители, пренасочили износа си от Русия към нас. Това направи още по-неконкурентни българските цени, които се оказаха по-високи заради големите производствени разходи. На този проблем, Европейската комисия предписва само едно лекарство – реформи и преструктуриране на земеделието.

Докато това се случи, България заедно с още 6 страни от Централна и Източна Европа поискаха, спешна помощ в три направления: повишаване на цената на интервенционното изкупуване, временни субсидии за износ на продукция и финансова помощ за производителите на краве мляко. Брюксел отхвърли и трите, защото според комисар Хоган повишаването на интервенционните прагове ще наруши трайно конкурентоспособността на пазара, за поощряване на износа са отпуснати средства по други програми, например за промотиране на продукция, а за директни компенсации не са предвидени пари в бюджета на ЕС.

Изострянето на ценовата криза в Западна Европа обаче дава

шанс и новите страни да получат извънредна помощ

През лятото Европейската комисия препоръча на правителствата да помогнат на производителите си с национални средства и мнозина го направиха. Помощта обаче е еднократна и фермерите смятат, че тя е недостатъчна. Затова и не се прибраха след летните протести по пътищата в Западна Европа, а поеха към Брюксел, за да търсят справедливост. Различни техни организации заговориха за премахване на таксата за свърхпроизводство. Много е вероятно Европейската комисия да предложи подобна мярка в понеделник, която да дойде към вече направената тази пролет отстъпка таксата да се плаща на три вноски. Очаква се да бъдат опростени 409 млн. евро, които 8 държави трябва да платят за надвишаване на националните си квоти. Това обаче няма да се усети у нас, тъй като България не изпълнява квотите си и следователно не дължи глоби, които могат да се опростят.

Друга възможност е повишаване на цените за интервенция от 21,7 на 25 евроцента. Комисар Хоган беше категоричен противник на мярката, но напоследък започна да не я изключва като възможност.

Нов момент в поведението му е и проявата на разбиране за проблемите на производителите в новите страни членки. В България, Румъния и Хърватия директните плащания още не достигнали средноевропейските, което се добавя към все още недостатъчно конкурентните производители. Това задълбочава проблема, подхранван и от кризата в Прибалтика и Полша от загубата на руския пазар. Хоган вече открито говори, че източноевропейските фермери се нуждаят от подкрепа заради сгромолясването на цените, което е надежда и за българските искания, които отлежават в Брюксел вече 10 месеца.