Тихомир Тончев, в. "24 часа"

Субсидията ще се дава за друга инвестиция. Причината за промяната е, че по старата програма в оборот сега са 1,2 млрд. лв. и голяма част могат да бъдат загубени

Конкретни срокове за започване и приключване на одобрените проекти по новата Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. ще бъдат записани в договорите с бенефициентите. Ако те не се спазват финансирането ще се отнема и дава на друг проект, съобщи за “24 часа” министърът на земеделието Десислава Танева.

Причината за промяната в правилата е сегашната ситуация със старата програма за развитие на селските райони. В оборот са проекти за 1,2 млрд. лв., най-вече общински. Не е ясно обаче колко ще успеят да ги изпълнят и съответно колко европари ще загуби България. Според графика общините

трябва да

са готови с

проектите до

15 септември,

за да могат да подадат заявки за плащания до 15 октомври. До края на 2015 г. е последният възможен срок за усвояване на пари по старата програма за селските райони 2007-2013 г. Въпреки искането на България и други страни от ЕС този срок не беше удължен от Брюксел.

В интервю за “24 часа” зам.-министърът на земеделието Васил Грудев обаче каза, че като вид компенсация Еврокомисията се е съгласила да има една последна нотификация (промяна) на програмата през есента. Целта е да се оберат неусвоените пари от различните мерки и да бъдат прехвърлени към такива, по които бързо могат да се разплатят. (На какви проекти ще бъдат дадени - виж карето)

За да не се стига до такива екстремни ситуации и бързане в бъдеще, всички срокове ще са в договорите. Така, ако там е записано, че изпълнението на проекта трябва да започне до 1 май 2016 г., а това не е станало, той ще бъде заменен от друг, който е останал “под чертата” при класирането. На практика ще се получи нещо като листа на чакащите и при освободен ресурс веднага той ще се насочва към нов проект.

Министерството на земеделието не се е отказало и от идеята си за промяна на т.нар. интензитет на програмата, тоест процентът на субсидията и собственото финансиране от бенефициента. То сега е средно 50 на 50. Анализът на експертите показва, че

при 10%

намаление на

субсидията ще се

стигне до 18 на

сто повече

получатели

на подпомагане

Този въпрос ще бъде поставен на обществено обсъждане още през септември, ние няма да предлагаме конкретно намаляване на процента на помощта, нека браншът каже колко да е, но твърдо искаме да разширим кръга на подпомаганите земеделци, коментира министър Танева.

При първия прием на проекти от новата програма за селските райони по мярка 4.1 “Модернизация на земеделските стопанства” бяха подадени 3359 проекта със заявена субсидия от 1,23 млрд. лв., което е 4,2 пъти над предвидения бюджет от 150 млн. евро. Така

одобрените

проекти ще са

само около 20%

От асоциацията на земеделските производители в България призоваха за увеличение на бюджета по мярката. Земеделското министерство обаче е категорично, че това няма да се случи.

Именно затова и промяната в процента на субсидията е възможност за повече подпомогнати фермери. Обсъжда се и евентуално

намаляване на

максималната

сума за един

проект

Промените ще бъдат част от първата нотификация по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., която се подготвя в момента.

Тя ще включва и част от доклада на Световната банка за хидромелиорациите у нас, за да може следващият прием по мярка 4.1 да е изцяло за проекти за напояване. Това се очаква да стане през ноември.

Със сигурност при новата програма за селските райони проблемът е, че парите няма да стигат за всички кандидати и през следващите приеми за неусвоени средства ще говорим за последен път в края на тази година, твърдят от земеделското министерство.

До края на календарната 2015 г. министерството на земеделието ще обяни още 2 приема на проекти. (Виж графиката - бел. ред.) Според индикативния график от края на септември - началото на октомври трябва да стартира подмярка 4.2 “Инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти”. За ноември е предвиден и новият прием по 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства”.

Дават 6 дни за 100 млн. лв.

за трактори и комбайни

Извънреден прием на проекти за трактори, комбайни и друга земеделска техника ще бъде пуснат по старата Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. в началото на септември. Отварянето на мярка 121 “Модернизиране на земеделските стопанства” ще бъде с бюджет от 100 млн. лв.

“Средствата са освободени след анулиране на някои от договорите по старата програма и ги насочваме натам, където най-бързо могат да се усвоят”, обясни земеделският министър Десислава Танева.

За приемането на проекти се отпускат само 6 дни - от 7 до 12 септември. Максималната сума на един договор е 1 млн. лв.

Проблем с наличието на готови проекти обаче няма, защото по новата програма приоритет се дава на производителите на плодове и зеленчуци и така парите не стигнаха за агротехника при последния прием.

Проектите за агротехника трябва да бъдат изпълнени до началото на ноември. Това също няма да е проблем, защото има подписани предварителни договори за покупка на трактори и комбайни, които не се изпълниха заради липсата на еврофинансиране.

“Осъзнаваме изключителната натовареност на фонд “Земеделие”, която ще предизвика извънредния прием по старата програма, но ведомството има административния капацитет да се справи”, коментира министър Танева. И според нея сроковете са достатъчни, за да се справят земеделците с внасянето на проектите.

В първата промяна на новата Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. в частта за агроекология ще бъде предложена и специална мярка за земеделски производители, които отглеждат медоносни култури и ги предоставят на пчелари. Очаква се кандидатстването по нея да стане през първата половина на 2016 г.

1300 от младите фермери

ще получат по 25 000 евро

Около 50 процента ще бъде делът на одобрените проекти по мярката за младите фермери, съобщи земеделският министър Десислава Танева. По нея са подадени 2621 заявления. Това означава, че парите ще стигнат за около 1300 млади земеделски стопани, които ще получат по 25 000 евро безвъзмездна помощ. Приемът по подмярка 6.1 започна на 29 юни и приключи на 24 юли, като индикативният бюджет беше 35 млн. евро.

Иначе над 2,9 млрд. евро ще получат българските фермери, общини и бизнес в селските райони през следващите 6 години. Това е бюджетът, който Европейската комисия одобри за новата Програма за развитие на селските райони (2014-2020). От Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони ще бъдат отпуснати 2 366 716 966 евро, а националното съфинансиране е 551 131 236 евро.

Всъщност спрямо старата Програма за развитие на селските райони (2007-2013) има

намаление на

средствата за

България с

275,5 млн. евро,

или с 10,4 на сто. Орязани бяха бюджетите за програмите и на всички останали страни - членки на ЕС.

Сега парите до 2020 г. ще бъдат разпределени между 18 мерки, които са избрани за прилагане.

Новостите в одобрената преди месец от Брюксел програма за България са, че се залага на приоритетно подпомагане на т.нар. уязвими сектори - животновъдство, плодове и зеленчуци, както и биоземеделие. Фокусът ще е върху по-малките стопанства, както и върху мерките с инвестиционна насоченост.

Така въпреки по-малкия като цяло бюджет на ПРСР (2014-2020) парите за мярка 4 - “Инвестиции в материални активи”, са повече от стария програмен период. Или сега са над 776 млн. евро при 720 млн. за 2007-2013 г. Почти 5 пъти пък е увеличението на средствата по мярка 11 - “Биологично земеделие” - от 32,3 млн. на 151,6 млн. евро.

Голям ръст има и на парите по мярка 12 - “Плащания по “Натура - 2000” и Рамковата директива за водите”. Там средствата скачат от 39,3 млн. на 139,7 млн. евро.

Повече са парите и за местните инициативни групи, които изпълняват проекти по подхода “Лидер” - 131,5 млн. евро при 76,9 млн. евро при старата програма.

Увеличение има и на средствата за мярка 6 - “Развитие на стопанството и стопанската дейност”, и мярка 8 - “Инвестиции в развитието на горските площи и подобряване на жизнеспособността на горите”.

По-голямото

орязване на

бюджетите

в сравнение с предишната програма е по неинвестиционните мерки: 1 - “Трансфер на знания и действия по осведомяване”, мярка 2 - “Консултантски услуги”, мярка 16 - “Сътрудничество”, и парите за т.нар. Техническа помощ. Като цяло рекапитулацията показва, че парите, които са за развитие на бизнеса, включително за производството и преработката на земеделска продукция, както и за малките неземеделски фирми в селските райони са в размер на близо 1,111 млрд. евро. Финансовият инструмент в подкрепа на опазването на околната среда чрез биологичното производство и агроекология е за 919 млн. евро.

А средствата, които ще бъдат дадени за инвестиции в общинска публична инфраструктура и децентрализирано местно управление чрез подхода ЛИДЕР, са над 750 млн. евро.

След промените в Програмата за развитие на селските райони надеждите са, че българското земеделие ще стане по-конкурентоспособно и ще излезе от монокултурното зърнено производство. С предоставените бонуси при оценките на проекти в приоритетните сектори - животновъдство, плодове, зеленчуци и биоземеделие, най-вероятно голямата част от подпомагането ще отиде за тях. Разбира се, това

ще засегне

интересите

на големите

фермери,

които развиват силно зърнопроизводство, но е и шанс за тях да диферсифицират дейността си - например с отглеждане и на животни.

Надеждите са, че по този начин ще се избегнат негативите досега от старите програми. Защото след седем години на евросубсидии в земеделието за над 10 млрд. лв. заедно с преките плащания българското селско стопанство произвежда по-малко добавена стойност и на практика има само един конкурентен сектор.