Доц. Динко Динков Тракийски университет

През първото десетилетие на XXI век промишленото свиневъдство у нас се характеризираше с бавен, но устойчив процес на окрупняване със специфичните за това елементи на концентрация и специализация. Макар в наши дни все още да е налице продължаващата от 90-те години на XX век тенденция за намаляване броя на повечето видове продуктивни животни, тя е предимно за сметка на едноличните стопанства в т.нар. заден двор, а също и на малките фамилни ферми.

В противовес на това е процесът на изграждане на нови или обновяване на стари структури с все по-широко навлизане на нови технологии за интензивно отглеждане на свине. Новоизградените ферми са с капацитет за развъждане и експлоатация на големи популации от породи, селектирани основно за максимална скорозрелост и продуктивност. Не трябва да се забравя, че животните в промишлените свиневъдни стопанства са поставени при условия, твърде отдалечени от тяхната естествена среда.

Голямо значение за това има и понижената имунна реактивност, рефлектираща в способността на свинете за съпротива към инфекции, които при други условия трудно биха достигнали до масово засягане на всички животни от стопанството. Често пъти в резултат на тези процеси се достига до засягане на здравето на всички животни от фермата и поява на масова смъртност.

В големите свинеферми проникналите инфекциозни причинители често намират условия за разпространение или възникват спонтанни заболявания в резултат от активирането на нормално срещащата се във фермите микрофлора

Точно тя е отговорна и за така наречените обусловени инфекции, които възникват спонтанно, без да има проникване на причинители от външната среда. За тяхното избухване определящо е наличието и степента на проявление на многообразни рискови фактори. Те могат да бъдат от различно естество, а произходът им да е свързан със заобикалящите животните условия на средата или с качеството на приеманата храна, вода и пр.

Обусловените бактерийни инфекции са особено актуални при новородените и подрастващи прасета, които са със слабо развити защитни сили. Те обикновено трудно се овладяват чрез обичайно използваните от ветеринарните специалисти антибактерийни средства и нанасят сериозни загуби на фермерите, поради по-трудното им диагностициране и често протичане в комбинация с други бактериални или вирусни причинители. В такива случаи е наложително задълбоченото проучване на епидемиологични закономерности, поради наличието на сериозни различия в отделните ферми или дори при различните случаи на заболяване в рамките на една и съща ферма.

Затова контролът на тези заболявания е труден с много специфики, особено ако предразполагащите появата им фактори са разнообразни и въздействат по специфичен начин при различните категории свине.

От друга страна при голяма част от заболяванията към момента възможностите за специфична имунопрофилактика чрез ваксини и серуми са ограничени поради различията и разнообразието на микробиалните причинители.

Важно място в контрола на инфекциите в свиневъдството има третирането с антибактериални продукти което понякога поради честото им прилагане води до изграждане на нежелана устойчивост при обичайно срещащите се във фермите микроорганизми.

Често пъти икономически фактори и/или грешки в избора и прилагането на лекарствените средства за борба с тези инфекции води до развитието на т. нар. устойчивост от множествен тип (мултирезистентност), която за някои ферми е проблем, способен да доведе дори до цялостен фалит на стопанството

Всички тези особености на обусловените инфекции особено при новородените и подрастващи прасета налагат задълбочени проучвания най-вече за изясняване на тяхната структура с оглед идентифициране на най-честите микроорганизми, които ги причиняват. Правят се и по-задълбочени проучвания на антибиотичната устойчивост с оглед намиране на най-подходящото за съответния случай лекарствено средство.

Ретроспективните проучвания се основават на регистриране и задълбочена оценка на дадено заболяване и неговите причини и причинители в популациите от новородени, подрастващи и възрастни свине за определен отминал период от време.

При тях се отчита наличието и степента на проявление на рисковите фактори, които са повлиявали появата и развитието им.

Цел на настоящото проучване е въз основа на натрупаните данни от анализа на проби по микробиологични показатели, както и при изготвяне на антибиотикограми за определяне на чувствителността на микроорганизмите, да се направи ретроспективен анализ на срещащите се микробни причинители и тяхната чувствителност към най-често използваните антибиотици за лечение на заболявания при свинете в нашата страна през периода 2010-2014 г.

Тази информация би била полезна не само за практикуващите ветеринарни лекари, но и за собствениците на големи свиневъдни комплекси.

Така те могат да получат представа освен за най-често изолираните причинители на заболявания с масов характер за един дълъг период от време, така и за възможностите за пръв избор и терапия с най-ефикасни за съответните причинители антибактерийни средства.

За определяне чувствителността на антимикробните средства на предварително изолираните и идентифицирани бактериални видове от свине бе използван диск-дифузионния метод с интерпретиране по тристепенната система на Бауер-Кирби.

Ретроспективният анализ бе проведен по събраните данни за период от 5 години (2010-2014 г.). Обхванати бяха интензивни и екстензивни свиневъдни стопанства от различни части на страната. Изследваниията обхващаха проби от прасета на възраст до 18 седмици, както и от възрастни свине-майки и нерези. Пробите включваха органен материал, чревен тракт, ставни пунктати, кожни лезии, главен мозък и серози.

Общо бяха установени и анализирани за антибактериална устойчивост чрез изготвяне на антибиотикограми при 94 бактериални причинителя на масово възникващи заболявания при свинете, налагащи извършването на съответни специфични третирания с антибактерийни средства.

При извършеното ретроспективно проучване бяха проследени чувствителностите спрямо най-често използваните в свиневъдството антибактерийни средства при 23 причинители на белодробни заболявания, 24 причинители на чревни заболявания и 47 причинители на кожни и септицемични заболявания, изследвани в специализирана за подобни изследвания водеща в страната диагностична микробиологична лаборатория.

Изводите

От направения ретроспективен анализ става ясно, че най-често микроорганизмите са проявявали чувствителност спрямо антибиотика цефквином от групата на цефалоспорините от 3-а генерация. 55% от причинителите на кожни и септицемични инфекции са показали чувствителност спрямо амоксицилин и/или към комбинацията му с клавулонова киселина синулокс (амоксицилин и клавулонова киселина). Цефквинома, хлорамфеникола и енрофлоксацина продължават да са антибиотиците с най-честа ефикасност спрямо причинителите на белодробни заболявания.

Важна е информацията и за ефикасността спрямо най-честите причинители на белодробни и чревни заболявания от страна на сулфонамидите в комбинация с триметоприм.

В заключение следва да се посочи, че представените ретроспективни данни за причинителите на заболявания при свинете и тяхната чувствителност към обичайно прилаганите при съответните заболявания терапевтични средства не би следвало да се приемат като препоръка за безразборно прилагане на антибиотици без вземане на проби и тяхното изследване. А то би следвало да се извършва винаги преди масово приложение на антибактерийни средства в свиневъдството.