Диана Ванчева

Най-накрая на хоризонта на европодпомагането се появи и новина за преработвателите, която те от доста години очакват.

Според индикативния график за прием на заявления за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. от 28 септември тази година трябва да бъде открит приемът на проекти по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти".

Стартът е дългоочакван от всички, които преработват земеделска продукция или сега имат намерение да започнат да го правят. Този род инвестиции по принцип са от най-скъпите в агробизнеса и без подкрепата на европейските фондове малцина се захващат да стартират.

Сега, почти 7-8 години след последния прием, който се състоя по старата програма 2007-2013 г., те отново ще имат шанс да направят вложения, за да модернизират мощностите си. Очаква се и по тази подмярка напливът от проекти да бъде голям, предполагат експертите.

Кои фермери и

фирми ще могат

да кандидатстват

Приемът ще бъде допустим за всички, които работят в секторите месо, мляко, плодове, зеленчуци, мед, зърнени продукти, мазнини, фуражи, вино, оцет.

Могат да кандидатстват практически всички физически и юридически лица, които планират да преработват растителни и животински земеделски продукти. В това число влизат и техническите и медицински култури /без тютюн/, както и захар и сладкарски изделия.

За какво ще може да се кандидатства

Финансиране ще могат да получат инвестиционни проекти за покупка и изграждане на материални активи, а също и за нематериални активи, каквито са инвестициите в технологии за производство, строителство и реконструкция на сгради и други недвижими активи.

Възможно ще е покупката на дълготрайните активи да става на лизинг.

За покупката на земя разходите на кандидатите за площта не трябва да надвишават 10% от общия размер на проекта.

Ще се подкрепят още инвестиции в оборудване или активи за съхранение и транспортиране на продукцията.

Възможно е да се подпомагат и пречиствателни станции, както и преработката на биомаса за производството на енергия.

Разрешена е и подкрепата за купуване на софтуер, патенти, лицензи, както и системи за управление. Разходите за подготовката на проектите и бизнес плана също са допустими.

За какви пари ще може да се кандидатства

Субсидията за инвестиционните проекти е 50% от общите допустими разходи за микро, малки и средните предприятия, а за големите предприятия е 40%.

Минималният размер на един проект може да бъде 15 000 евро, а максималният - 3 млн. евро.

Най-горещият момент е кой ще има шанс за повече точки но това още не се знае. Както е известно в настоящия период на програмата точкуването се оказва решаващ елемент за бенефициентите, който единствен им дава право да минат по-напред и да влязат в рамкирането.

Затова, въпреки че критериите за подбор още не са ясни и наредбата не е готова, за всички кандидати е много важно да знаят

как приблизително ще бъдат наредени приоритетите

А това е казано в Програмата за развитие на селските райони.

Като приоритет 1 се очертава въвеждането на енергоспестяващи технологии и иновации. За да се получат бонус точки за енергоспестяване обаче, то ще трябва да се докаже с документи от енергийно обследване

Тези документи трябва да са от оторизирани лица и да доказват, че планираните инвестиции допринасят за намаляване на разходите за енергия на предприятието.

Когато става въпрос за строителството на нови сгради, тогава експертите напомнят, че трябва да се има предвид, че ще бъдат приоритет само тези проекти, които покриват повече от задължителните норми за енергийна ефективност.

Консултантските фирми отсега заострят вниманието на клиентите си, че енергийното обследване ще оскъпи проектите им, защото то ще трябва да се извърши от лица, които са сертифицирани за целта.

Освен това обследването ще подлежи и на проверка от Агенцията за устойчиво енергийно развитие /АУЕР/.

Доказването на иновации е другият "пикантен" момент

от проектите в новата програма за периода 2014-2020 година, който ще се отнася и за хранително-вкусовата промишленост.

То също ще може да става само с документ за патент или свидетелство за полезен модел, а те трябва да бъдат издадени от Патентното ведомство.

Все още не е ясно как в наредбата ще бъде определено до колко години назад във времето ще бъде допустимо да бъде издаден документът. Но е ясно, че бонус точки ще се дават само, ако иновацията е съществена част от инвестицията, например над 30% или нещо подобно.

Приоритет 2 ще бъдат чувствителните сектори които ще получават допълнителни точки. Т.е. повече бонус точки отново ще приберат преработвателите на плодове и зеленчуци, мандрите и месопреработвателите, както и обектите, които дестилират етерични масла и производителите на мед. Оказва се, че производителите на вино, които също се надяваха да направят проекти по програмата, ще останат без допълнителните точки по този приоритет, защото винените сортове грозде са изключени от т.нар. чувствителни сектори.

Приоритет 3 се пада на биологичните продукти но още не е ясно какви документи ще се изискват за този вид производство, за да се докаже то. Предстои те да бъдат записани в наредбата към мярката.

Приоритет 4 е за устойчивата заетост - т.е. нов персонал

И по него също ще се дават допълнително точки на проектите, при които се наема нов персонал във връзка с инвестицията.

За заявените работни места обаче ще трябва кандидатът също да има доказателство, че ги поддържа и след изпълнение на проекта - срокът е 3 години след изплащане на субсидията. Не се знае обаче какъв ще бъде последващият контрол, а вече има опасения, че някои ще злоупотребяват с декларирането на повече работни места, за да получат и повече точки.

Специалистите напомнят на бъдещите бенефициенти, че освен новите разкрити работни места, които декларират, и старият персонал не трябва да бъде съкращаван.

Приоритетът ще се отнася само за предприятията, които са на територията на селски район.

Приоритет 5 е Северозападна България и районите с ограничения

Такива са и населените места, които попадат в списъка на необлагодетелстваните райони.

В подмярка 4.2 са предвидени авансови и междинни плащания на субсидията. Могат да се искат авансови плащания в размер до 50% от разходите по проекта, но те трябва да се гарантират от банкова гаранция на 100% от плащането или чрез договор за поръчителство с най-малко двама поръчители. Кандидатите трябва да са наясно и за това, че банковата гаранция е със срок 6 месеца след изтичането на договора с фонд "Земеделие".

Междинните плащания ще са допустими, когато проектите могат да бъдат разделени на етапи. Инвестицията обаче ще може да се разпределя най-много на 3 етапа, като при всеки един от тях бенефициентът ще трябва да отчете разходите си и тогава да подаде заявка за междинно плащане.

На какъв етап е подготовката за приема?

Това още не може да се каже със сигурност, но за агробизнеса и консултантите вече е видно, че забавянето е факт и кандидатите няма да имат достатъчно време да подготвят проектите си.

В момента в МЗХ усилено пишат наредбата, а по принцип тя трябваше да е готова поне месец преди пускането на заповедта за приема.

 Емил Дърев от БАКЕП заяви пред "Български фермер", че миналата седмица се е състояло първото заседание на работната група, предсто второ, но още има доста неясноти. Не е ясно например на каква база ще бъдат определяни допустимите сектори - неговата организация смята, че ще е по-добре това да става на базата на вида суровини за преработка.

 Според Светлана Боянова, директор на Института за агростратегии и иновации засега не е ясно и какъв се очертава да бъде бюджетът по подмярката, но тя е сигурна, че кандидатите с проекти ще бъдат много.

Тя също смята, че неяснотите още са много, а описването на критериите за подбор на кандидатите ще затрудни доста авторите на наредбата.

Агробизнесът тръпне да чуе какви ще са бюджетът и критериите, за да се подготвя. Наблюдатели предполагат, че подмярка 4.2 ще бъде пусната с бюджет около 100 млн. евро, което за втори път тази година може да разочарова много кандидати и те да не стигнат до разглеждане на проектите, както се получи при 4.1.

Всъщност остава само месец и малко до старта на подмярката, и ако МЗХ желае да спази обявения от него график за прием на заявления, вече трябваше да е готово с наредбата...

И производителите на билки вече имат шанс

През есента и производителите на билки вече ще могат да кандидатстват по подмярка 4.2 за инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.

Министър Десислава Танева уточни за тях обаче, че ще може да се подават проекти само за инсталации за преработка на билките и етерично-маслените култури.

Повече точки за фермери и преработватели, които се кооперират

С приоритет при оценяването на проектите с инвестиции за преработка ще се ползват и тези, които правят коопериране и интеграция между земеделските производители и предприятия от хранително-преработвателната промишленост - това предвижда МЗХ.

Първият вариант на проектонаредбата вече е предложен на вниманието на браншовите организации.

Според него приоритети при оценяването ще получат суровини за преработка от чувствителни сектори, проекти за въвеждане на нови и енергоспестяващи технологии и иновации, проекти за намаляване на емисиите при производство на енергия от биомаса.

Приоритет са и биологични суровини и производството на биологични продукти.

С предимство са и устойчивата заетост на територията на селските райони, Северозападния район и райони с природни и други специфични ограничения.

Финансова помощ е предвидена и за производство на електрическа и топлинна енергия до 1 мегават, или биогорива.

Стопанството на земеделски производител, който иска да разработи проект по 4.2, трябва да е със стандартен производствен обем от 8000 евро.