Туларемията е опасно заболяване предимно при гризачите, което засяга и домашните животни. Поради заболеваемостта и на човека туларемията се причислява към зоонозните заболявания. От домашните животни се заразяват предимно зайците, следвани от овцете и по-рядко свинете, говедата, козите, конете и биволите.

Важни носители и преносители на заболяването в околната среда освен гризачите са и кърлежите, мокреците, табанидите, въшките и бълхите. Характерна за болестта е високота устойчивост на причинителя в околната среда. Той се запазва в месото до 96 дни, до 90 дни в трупуве на умрели от болестта животни, до 75 дни в почвата, а в откритите водоеми - до 90 дни.

Предаването на заболяването става често и чрез ухапване от кърлежи (запазват причинителя над 710 дни) и други кръвосмучещи насекоми (жилещи мухи, комари, мокреци и др.), напомня на фермерите доц. Динко Динков от Тракийския университет.

В районите на разпространение на туларемията е характерно носителството сред гризачите, които обикновено първи заболяват. При стопанските животни най-често се зарязяват овцете.

Най-тежко боледуват агнетата, които проявяват висока температура, подуване на лимфните възли и висока смъртност.

При възрастните овце туларемията протича обикновено по-бавно, с нервни признаци, залежаване, постепенно отслабване и подуване на лимфните възли.

При хората болестта настъпва при контакт с болни животни или след консумиране на заразени храна и вода, чрез въздуха при обработка на кожи или при клане на болни от туларемия животни. Заболяването засяга предимно ловци, рибари, животновъди, кожарски и кланични работници.

Още за мерките срещу туларемия четете в следващия брой на "Български фермер"