Отличници сме по експорт на зърно, но вече назрява въпросът на каква цена

Алма Давидова

След дългото затишие износът на зърно от нова реколта вече върви. Първата партида пшеница от реколта 2015 г. от пристанище Варна беше с цена 181 долара (320 лева, FOB) за тон. Цените са трудно сравними с миналата година, тъй като на отделните борси котировките са различни, но като цяло няма съществена промяна спрямо 2014 г., коментира Красимир Давчев - изпълнителен директор на Национална стокова борса - Пловдив.

Наскоро е бил направен и износ за Румъния при цена FOB 202 долара за тон, но от стара реколта. За сравнение - котировките на Чикагската стокова борса са били 214 долара за тон пшеница.

С напредването на сезона активността на износа става все по-интензивна, като в момента вниманието на търговците е насочено предимно към райони близки до пристанищните терминали.

Зърното от новата реколта върви най-вече в Североизточните райони на страната, но зачестяват и сделките на Югоизток.

Украинска агенция информира, че до средата на юли корабите оставали извън пристанище Варна и чакали за товарене. Обработката им се усложнявала от ученията на НАТО.

През седмицата, завършила на 20 юли, от България за износ са натоварени общо 84,2 хил. тона зърнени храни, в това число 82,5 хил. тона ечемик; 1,33 хил. т пшеница и 0,76 хил. тона царевица. За сравнение, през същия период на 2014 г износът на зърнени храни от България възлезе на 64,5 хил. тона.

Както е известно отличници сме по зърнен износ и той така или иначе ще върви, но вече назрява въпросът на каква цена?

Конкуренцията е голяма, цените падат и се получава така, че принадена стойност от зърнопроизводството почти не остава в България.

Във връзка с този проблем председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов коментира:

“Според мен по-големият проблем е в това, че ние нямаме преработвателна промишленост и изцяло сме зависими от големите мултинационални компании, които се занимават с търговия на зърно. Превърнахме се в един износител на суровини. Така че принадена стойност от зърнопроизводството почти не остава в България. Зърното го изнасяме като суровина при цени, които както виждате, не са особено атрактивни. Това е, защото нямаме преработвателна промишленост и животновъдство."

Отдавна иконономисти и агроексперти надигат глас, колко е важно за една икономика да изнася продукти с добавена стойност.

Този проблем лъсна и в новите данни на Българската стопанска камара /БСК/ за агроизноса през 2014 година.

Както и досега, България остава лидер в износа на някои нишови продукти. Наблюдава се и ръст в експорта на стоки с по-висока добавена стойност.

Такава трябва да бъде и по-нататъшната специализация - продуктова, с по-висока добавена стойност, а не секторна, коментира Веселин Илиев, главен директор Международно икономическо сътрудничество в Българска стопанска камара.

По думите му българската икономика няма два или три водещи и структуроопределящи отрасли и за това не може да се очаква България да е експортен лидер в цял сектор.

Но като цяло България си остава основно износител на земеделски продукти, отбелязват дори и от Франс прес.

Според данните на БСК, България е най-големият износител в света на зърно, използвано за производството на зърнени закуски като мюсли. Тя е и номер 2 в света по износ на семена от кориандър, слънчогледови семена, патешко месо и консервирани череши.

Прави впечатление, че въпреки наличието на добра суровинна база, изнасяме предимно необработено зърно и семена и значително по-малко вторични техни продукти с по-висока добавена стойност.

Положително е, че се наблюдава тенденция към балансиране на това съотношение, особено при маслодайните култури, където износът на обработена продукция нараства с по-бърз темп от този на суровините, коментират експертите от Интели Агро. За 2011-14 г. стойността на продаденото зад граница рапично масло нараства 16 пъти спрямо 2007-11 г., което го превръща в най-динамично развиващото се направление . За предходния четиригодишен период няма изобщо данни за такива сделки, правят извод специалистите от фондацията .

Експортът на слънчогледово масло нараства за същия период близо 3 пъти, достигайки 361 млн. лв. през 2014 г. и 1,1 млрд. лв. за 2011-14 г.

Извън зърното и техническите култури, износът е разпръснат в отделни категории на различни направления, а обемите са значително по-малки. Изводът на експертите е, че българските фермери все пак успяват да намерят пазарни ниши, където са достатъчно конкурентоспособни и производството по естествен път се насочва натам. Някои от тях са развивани от малък на брой или дори единици стопани. При други стопанствата са многобройни и предимно дребни и разпокъсани, което затруднява формирането на висококачествени и достатъчно мащабни партиди, задоволяващи външното търсене и оползотворяващи наличните природни предимства. В случая отново изпъква дългогодишният проблем с ниската степен на сдружаване сред еднородни производители, подчертават още от Интели Агро.

ПОКАЗАТЕЛНА СТАТИСТИКА

Интересно е да се отбележи силният спад при износа на зърно за 2014 г. - 22%, дължащ се основно на спад в износа на пшеница с 27% и на царевица с 23%. Има спад и на изнесените количества, и на международните цени, показват данните на БСК.

За разлика от 2013 г., когато бе на първо място, България заема 2-ро място в износа на слънчогледови семена. Най-голяма част от износа е за Холандия, Германия, Турция, Португалия, Франция, а най-добри цени постигаме в Великобритания, Полша и САЩ, Литва, Австралия и Канада. Експортните ни цени са около 400-580 щ. д./тон, което е под средните цени на конкурентите ни - 600 щ. д./тон пазарите. Печелим пазарни позиции в почти всички страни, губим в Турция и Румъния.

Сред водещите експортни борсови стоки с голям спад на цената са: слънчогледовото семе - 10.1%, слънчогледовото олио - 34.1% и рапицата - 17.8%.

Водещи пазари за пшеницата са Испания 18.6%, Либия 16.6%, Румъния, Италия, Гърция, Сирия и Тунис. Значително се увеличава износът на пшеница към Тунис. Най-добри цени, обаче, постигаме във Филипините, Ливан и Египет - средно около 220-265 щ. д./тон.

България е на първо място в света по износ на зърна, сплескани или на люспи, различни от овесени. Водещ пазар е Румъния и формира близо 60% от този износ. Пазарите ни на царевица са диверсифицирани - повечето страни от ЕС и Средиземно море. Основни са Румъния и Китай.

Нов продукт сред водещите е слънчогледовото олио със средногодишен ръст за 2010-2014 г. 23% . Ръстът в количество изнесена продукция е 36%. Водещи пазари са Гърция и Италия.

На второ място в света сме по износ на патешко и гъше месо, временно консервирани череши, слънчогледови семена и брашна от маслодайни семена. България е на второ място още по експорт на семена на кориандър.

През 2013 г. експортът на патешко и гъше месо е бил за 91 306 000 долара, докато през 2014 той спада на 28 787 000 долара. Износът на временно консервираните череши е бил за 19 483 000 преди 2 г., а през миналата е спаднал с около 1 млн. долара.