Диана Ванчева

През иминалата седмица на мнозина направи впечатление една информация на радио Варна за кооперация в района на Балчик, която обещава, че ще раздава около 100 лева рента за декар обработваема земеделска земя за тази стопанска година. В това няма чак колко голяма изненада, защото община Балчик се слави с най-високите ренти, а други се стремят да я следват.

Що се отнася до току що прибраната есенна житна реколта и евентуалния размер на рентите за следващата стопанска година, то там картината тепърва ще се изяснява и наддаване тепърва ще има. Но истината е, че всички арендатори и кооперативи вече са тръгнали на лов за клиенти и повечето от тях хем твърдят, че за догодина още е много рано да се говори за ренти в точни цифри, хем отсега се надпреварват да обещават.

И тъй като тазгодишната юлска реколта при повечето от тях е с около 50 килограма по-богата от миналогодишната, то и обещанията им набъбват с 5-10 лева нагоре

Разбира се, повечето арендатори и кооперативи правят уговорката, че още нищо не се знае. Защото не е известно с колко търговците ще могат да вдигнат изкупните цени за качествената реколта, за да стане сегашната финансова година по-добра от предишната.

В друг район на страната, на юг - в Тракия, вече прави впечатление, че арендаторите направо са тръгнали да се надскачат, обещавайки какви ли не промоции, за да привлекат собствениците на ниви да им поверят земята си за обработка, и то дългосрочно.

Например в старозагорското село Братя Кунчеви, където за миналата година средната рента беше около 30 лева на декар, кооперацията сега привлича собствениците с комбинирано предложение. За едногодишен или двугодишен договор се обещава рента, която се измерва в 100 кг зърно. Но, ако договорът се сключи за 6 години, тогава за вторите 2 години се предлагат по 110 кг зърно, а за третите две - даже по 120 кг зърно във вид на пари. Като екстра се обещават и малко олио и брашно на декар.

В района на Нова Загора и Стара Загора, а и другаде наоколо, прави силно впечатление и това, че възрастни собственици на ниви обикалят и проучват какво дават арендаторите из района. И бързо са склонни да ги сменят, подобно на оператори на мобилни телефони - ако някой обещае с десетина лева рента отгоре, бързо отиват при него.

Истината е, че навсякъде из страната арендатори и кооперативи са тръгнали да прибират повече земя за обработка и съответно да сключват със собствениците й възможно по-дългосрочни договори. Обяснимо е, искат да бъдат спокойни и за субсидиите си догодина, и за планирането на площите, семената и препаратите, и за сеитбообращенията, и за залагането на задължителните 5% екологично насочено площи.

Надцакването тази година вече взе големи размери

Арендаторите дори са стигнали до там, че издирват и по телефона собствениците на земи от местни и съседни землища и им предлагат с десетина-петнадесет лева рента над получаваната, само и само да се съгласят да сключат договор с тях.

Експерти прогнозират обаче, че този процес в един момент ще спре защото наддаването няма да може да продължи безкрайно и балонът да се надува безспирно.

Освен това е възможно да има и мнозина опарили се. Затова юристи предупреждават собствениците на земя, които са склонни да “скачат от клон на клон” (т.е. от арендатор на арендатор), да четат внимателно какво е заложено в договорите им и да проследят всички клаузи, изписани с дребни букви. Защото в един момент е реално да се окаже, че догодина например може и да не получат никаква рента ако реколтата на дадения арендатор се е оказала лоша, той е фалирал или в споразумението със собственика е предвидил с дребен шрифт минимална или нулева ставка за плащане при известни обстоятелства.

Земята става една от най-добрите инвестиции

Битката за земеделска земя и ренти и през 2015 г. се ожесточи.

Една от причините е, че земеделието остава един от най-устойчиво развиващите се сектори на икономиката, особено зърнопроизводството.

През 2014 г. някои арендатори, предимно в Добруджа, предложиха рекордно високи нива от 80-90 лв./дка рента. Последваха ги в Централна Северна България с до 60 лв./дка.

Другата причина за надцакването с ренти, което продължава, е фактът, че земевладелците имат сигурни субсидии за обработката на земя до 2020 г.

А освен тях ще получават подпомагане и по линия на зелените плащания в рамките на около 13 лв./дка, и по графата преразпределително плащане.

Като се прибави и това, че допустим разход по подмярка 4.1 е закупуването на земеделска земя до 10% от общия размер на инвестиционния проект, става ясно защо войната за земя ще продължава.

Просто земята става една от най-добрите инвестиции.

Пустеещи ниви ще се дават под аренда от 1 октомври

Необработваеми имоти, чиито собственици не са ги декларирали, се водят “бели петна”.

Други фермери могат да ги ползват под аренда за една стопанска година, ако са подали заявление. През 2014 г. са били депозирани 60 искания.

Раздаването на такива ниви т.г. ще започне от 1 октомври - след заповед, издадена от областната земеделска служба. Това съобщи шефът на областната земеделска служба в Пловдив Павел Гимишев.

Срокът за обжалването е 14 дни. Наемателите на пустеещите ниви ще плащат от 10 до 70 лв./дка, в зависимост от землището.

Най-висока е вноската за районите на селата Стамболийски, Куртово Конаре и Йоаким Груево, където е развито зеленчукопроизводството. Парите от арендата на белите петна ще постъпват в специална сметка и се пазят в нея 10 г.

Изплащат се на собствениците на терените след поискване от тяхна страна. По думите на Гимишев, пустеещите ниви са гнезда на вредители, които при обработката се ликвидират.

Друга полза е възможността за комасиране, както и възможността фермерите да получават по-големи евросубсидии. По тази причина и кандидатите да вземат под наем “бели петна” са много.

Една новина: следващия месец службата ще започне оземляването на жители на община “Родопи”, чиито имоти са били отчуждени по времето на социализма за обществени нужди.

При плащането на рентата спазваме договора
твърди Венелин Делгянски от Гранд Агро ООД - един от най-големите зърнопроизводители в Южна България, обработващ над 60 000 декара зърнени и маслодайни култури

Алма Давидова

Жътвената кампания за Гранд Агро вече приключи, благодарение на перфектния машинен парк, с който разполага стопанството. Идва време за равносметки.

Както и в много други ферми, добитото жито тази година не може да компенсира изцяло всички вложения в производството

Използвали сме най-качествени торове и препарати и всичко е по правилата, казва Венелин Делгянски. Но климатичните условия тази година са изиграли лоша шега за реколтата. Не е засята една пета от замята.

Като цяло средният добив е 450 кг. от декар. Разбира се, той варира според качеството на земята и е по-добър в Пловдивско и по-малък в Старозагорско.

Повечето зърно пласират почти веднага, като по този начин спестяват от разходите за съхранение.

Изкупните цени зависят от качеството на зърното - за доброто варират от 30 до 32-33 стотинки за килограм, докато по-лошото върви около 28 ст. за килограм.

Що се отнася до купуването и аренуването на земя, този процес в стопанството тече почти непрекъснато: независимо от това каква е реколтата, спазваме клаузите на сключения договор за аренда, казва Делгянски.

Рентата се плаща в пари или натура, според желанията на собственика.

Постоянно купуваме и земя, цените се движат в широкия диапазон от 350 до 1000 лева на декар, пак в зависимост от категорията, местоположението и др.

В Южна България средната рента варира от 35 до 40 лева

Тази година фиаското е с рапицата - поради есенните наводнения реколтата средно е под 200 кг от декар.

Сега надеждите вече се обръщат към слънчогледа, стига жегата да не изиграе лоша шега...

Така или иначе модерният начин на стопанисване дава възможност загубите от една култура да се компенсират с печалбите от друга.

В РУСЕНСКО

Договарянето се активизира

В последните дни се наблюдава активизиране при сключване на новите договори за наем и аренда на земеделска земя, съобщават експертите от Русе ленд.

Ако през пролетта арендаторите бяха доста предпазливи, то в началото на юли процесът доста се ускори, като именно те са активната страна, търсеща нови ниви за обработка. Пришпорва ги и крайният срок за договарянето - 31 юли.

Средно за Русенска област договорените досега наеми и ренти варират около 60 лв./дка, което е с 5-7% повече от миналогодишната средна стойност на рентата.

Най-значително е покачването на рентите във Ветовско - средно около 65 лв./дка при 55 лв./дка през 2014-2015 г.

В община Русе наемите остават колкото в последните 2 години - средно 60 лв./дка, като за по-големи площи се сключват при 70 лв./дка.

Подобна е картината и в Сливополско, където прави впечатление и силно намаленото предлагане на земеделска земя в последните месеци. Това логично повиши цената с 10-15% в сравнение с началото на годината.

В общините Борово и Две могили преобладават дългосрочните арендни договори, сключени при по-ниски цени на рентата, но последните години собствениците на земя получават средно по 50 лв./дка за използването ѝ, а на места новите договори за наем се сключват при 60 лв./дка.

Същите са наемите и в Бяла и Ценово - между 50 и 60 лв./дка, там напоследък също се наблюдава повишаване на продажната цена на земеделската земя.

Прогноза:

Търсенето ще расте

Някои позитивни тенденции в развитието на световното земеделие дават повод на специалистите да смятат, че пазарът на земеделска земя и наемането ѝ за обработка ще се развиват с възходящи темпове.

Тенденциите показват, че до 2050 г. досегашната битка за горива и енергийни доставки ще се измества в посока производството на храни и търговията с тях. Това ще прави земеделската земя и нейната обработка още по-привлекателни за големия бизнес, който ще разполага и със средства за вложения.

Изхранването на увеличаващото се население е тема №1, а за това ще е нужна земя. Разширяване на биопроизводството и фамилното фермерство също е налице. А и за двете земята е основният източник на доходи.

РЕНТИ 2015 - 2016

Няма да издържим дълго на този ценови натиск

коментира Тодор Тодоров, председател на кооперация “Земеделец 93”, с. Козловец, община Силистра

Ваня Велинска

Успешна година за есенниците отчита ППДНЧС “Земеделец 93”, която е сред най-добре работещите кооперации у нас. По традиция, дори и в лоши години, стопанството получава едни от най-високите добиви в страната. Тази година крайните резултати сочат: пшеница - 670 кг/дка, ечемик - 650 кг/дка и рапица - 460 кг/дка.

Със сигурност високите добиви са резултат от много фактори, като решаващи са качествените семена но и, разбира се, управлението на стопанството, което от 2009 г. е в ръцете на Тодор Тодоров.

Въпреки добрите резултати, които кооперацията постига под неговото ръководство, младият агробизнесмен не крие, че има сериозни трудности в отрасъла, като сред най-важните е постоянно увеличаващата се рента.

През последните години положението с рентите стана наистина много трудно, споделя Тодор Тодоров. Да, реколтата е добра, но цените са ниски, което не е предпоставка за увеличаването на рентите. За съжаление тенденцията, която наблюдаваме през последните години за постоянното им покачване, е напълно необоснована. Това е един изкуствен балон, който след няколко години няма да издържи и ще се спука.

Суми от порядъка на около 100 лв. са нереалистични и изкуствено завишени. Знае се за практики, където фермерите отделят средства, които се полагат на собствените им земи, за да увеличат рентата на наетите. Това обаче не може да продължи до безкрай. До няколко години положението със сигурност ще се промени, е мнението на Тодоров.

Рентата, която са определили тази година в “Земеделец 93” за кооператорите, е 55 лв. В последните години тя е била около 40-45 лв., каквато е нормално да е и сега. Но и тук има увеличение заради конкуренцията. Вина, според предприемчивия агробизнесмен, имат и фермерите, които не се отнасят коректно един към друг и сами усложняват проблема.