Най-голяма чуствителност към заплевеляване лозята проявяват през първите една-две години след засаждането им.

За отбелязване е, че тогава силно ги тормози вредна растителност от всички биологични групи.

От какво да пазите лозите

Особено опасни са високостеблените и многогодишни плевели, защото те развиват мощна надземна маса и имат дълбоко разположени подземни органи за вегетативно размножаване.

Най-широко разпространени в лозята и в овощните градини са коренищните житни плевели като троскот и балур - те са станали емблематични и нарицателни за вредоносност.

Следват ги кореновоиздънковите видове като паламида и поветица, както и късните пролетни видове като щир, бяла лобода, кощрява, кокошо просо, тученица, кръвно просо, черно куче грозде, татул, свиница и др.

Характерно за повечето трайни насаждения и лозя е, че във вътрередовите ивици при тях добре се наместват, виреят и преобладават многогодишните плевели.

В добре обработените междуредия обаче в по-голяма плътност се срещат едногодишните плевели.

Парадокс:

Въпреки че дървесните овощни видове и лозята са многогодишни мощни растения с дълбоко разположена и добре развита коренова система, техният растеж и плододаване много силно се потискат от плевелите.

Стопаните им трябва да знаят, че ако не полагат системни грижи, конкуренцията на плевелите е толкова силна, че е в състояние да доведе до силно занижени добиви.

Съществува още един парадокс - многократните безразборни обработки, в това число и с дискови оръдия и фрези, могат и да стимулират намножаването на коренищни и кореновоиздънкови плевели като троскот, балур, пирей, поветица, паламида.