Жени Владинова

Преди да станем равноправна страна-членка на ЕС, по време на предприсъединителния период 2000-2006 г., или ако върнем назад 15 години, ще си спомним, че родното зайцевъдство започна с фалстарт (граничещ с абсурд) европейското си развитие. През 2000 г., когато най-актуалната тема в селското стопанство бе програмата САПАРД, се оказа, че в нея думата заек изобщо не е спомената. Явно, когато е подготвяна, никой от тогавашното Министерство на земеделието и горите не се е сетил, че има и такъв сектор в животновъдството ни, който подлежи на кредитиране.

А Програмата САПАРД на ЕС бе един от инструментите, подготвящи страните-кандидатки за бъдещото им членство в Съюза в областта на земеделието и селските райони. Целите на САПАРД бяха да създаде рамка за предприсъединителната помощ на ЕС за устойчиво развитие на земеделието и селските райони в страните-кандидатки от Централна и Източна Европа. Но въпреки добрите намерения на ЕС, ако в онези години български фермер искаше да тръгне по нелекия път на промишленото отглеждане на зайци, вече знаеше, че ще бъде сам и може да разчита единствено на собствените си сили и възможности. Разбира се, по-късно този пропуск бе коригиран под натиска на Националната асоциация на зайцевъдите и Фонд "Земеделие" предвиждаше кредитиране и за промишлено отглеждане на зайци. Но сякаш нещата пак не бяха маркирани правилно, защото зайцевъдите, макар и да можеха вече да разчитат на регламентирана помощ от страна на държавата, срокът за връщане на кредита за купуване на племенни животни бе 1 година, който според зайцевъдите бе крайно недостатъчен. В същото време се даваха 36 месеца за кредит за ремонт и оборудване на помещения, което бе много по-удачен вариант.

И въпреки настъпилото объркване заради административни пропуски, неособено подходящите форми на подпомагане и въпреки всички пречки зайцевъдите започнаха да изграждат зайцеферми и то професионални. Не мина много време и браншовото сдружение на зайцевъдите в Плевен заработи активно. Желанието им бе да могат да отстояват както интересите си, така и да разчитат на регламентирана помощ в подходяща форма от държавата. Пак тогава, преди 15 г., зайцевъдите започнаха да участват в провеждането на търгове и специализирани изложби в Сливен, където се намираше и Селекционният център по зайцевъдство с директор Михаил Михайлов. Радостен бе фактът, че всяка година интересът към тези търгове на породисти зайци се увеличаваше. И така зайцевъдите повярваха, че нещата все пак вървят напред

Въпреки че всичко, което се правеше в зайцевъдство, се реализираше без субсидии от държавата, а с много хъс, амбиция и лични средства. Фермерите започнаха да проучват пазара и повечето от тях успяха да открият свободната си пазарна ниша. Така се положи началото на промишленото отглеждане на зайци за разплод и месо в новите пазарни условия.

Не бива да подминаваме факта, че през тези години беше положено и началото на създаването на вътрешно линейна селекция в зайцефермите

Тя е от голямо значение за постепенното подменяне на стадото, докато се получат животни с изразени продуктивни качества, които трябва да се проявят до 90-ия ден. Породите, на които заложиха повече българските зайцевъди, са Новозеландски и Калифорнийски заек, които са с най-добри показатели и за разплод, и за месо.

По отношение на храненето зайцевъдите също проявиха голяма самоинициатива. В началото благодарение на лични контакти те си осигуряваха необходимия концентриран и груб фураж, както и целодажбен и гранулиран фураж. И така постепенно създадоха коректни бизнесотношения със зърнопроизводителите в страната и заводите за концентрирани фуражи. Не след дълго фермерите започнаха сами да определят състава на различните фуражни смески и фуражопроизводителят изпълняваше техните инидивидуални рецепти. Бързото изграждане на промишленото ни зайцевъдство в онези години доказа, че зайцевъдите ни придобиха необходимите професионални качества за развитие на сектора като бизнес. Проявената от тях изключителна гъвкавост в новите пазарни условия позволи на много от тях да открият своята пазарна ниша.

Полагайки основите на професионалното зайцевъдство, целта на българските зайцевъди бе една-единствена - качествена развъдна дейност. Тя изисква време, но това е начинът смесените породи да се изчистят и да се проявят качествата на основната порода. И българските зайцевъди успяха да създадат племенни стада от най- качествените и породисти зайци

Това доведе и до развиване на доста сериозна по мащаб търговия на чистопородни женски зайци за разплод. Пазарът на зайци се раздвижи. А оттам идваха и основните финансови постъпления във всяка зайцеферма.

Другият източник на свежи пари бе търговията, която е важна за рентабилността на всяка животновъдна ферма.

Започна производството на качествено българско заешко месо което бе предназначено за търговската мрежа и ресторантите. По това време вече у нас се откриха първите магазини на големи търговски вериги, където можеше да се купи охладен заек и потребителят да е сигурен в качеството на месото. Разбира се, за българина заешкото месо не е непознато. Но консумацията му винаги се е свързвала с личното стопанство в селата. В същото време в цяла Европа търсенето на заешко е голямо

Там дори децата отдавна знаят, че това е най-високопротеиновото месо. Черпейки от опита на западните си евентуални клиенти, българските зайцевъди дори започнаха при пакетирането на зайците за търговската мрежа да слагат и рецепта за най-подходящата кулинарна обработка. Но тук вече започнаха сериозните спънки, свързани с търсенето.

Качественото заешко месо е скъпо навсякъде по света

И когато зайцевъдството започна да се развива и да има своя пазарен дял, настъпи поредната финансова нестабилност и търсенето на заешко месо от българския потребител бе минимално. Така пазарът за зайцевъдите се сви до основните им клиенти - ресторантите и търговските вериги, но в твърде малки количества.

За провала на зайцевъдството допринесоха и изискванията за клане в регламентирани кланици а и при тях нещата бяха в процес на урегулиране. Те бяха две - едната във Враца, другата - в Стара Загора. Дните и дори часовете за клане на зайци бяха строго регламентирани, при това за определени обеми. Това бе изискване към самите кланици, за да работят. То пък от своя страна принуди зайцевъдите да допълват количествата до нужния обем, да пътуват с часове към кланиците и обратно с охладените заешки трупчета, за да могат да ги доставят в свежо състояние. Постепенно разходите започнаха да надвишават значително приходите и финалът дойде - българските зайцевъди един по един фалираха и затвориха. А професионалното ни зайцевъдство изчезна дори от доклада на МЗХ.

Какво сочат данните на Аграрния доклад за 2014 г.

"Напоследък се наблюдава засилване на интереса към зайцевъдство в страната" (бел.ред. - интерес има, но нивото е любителско), което се обуславя от добрите природно-климатични условия, наличието на традиции и опит в отглеждането, както и увеличеното търсене на алтернативни меса в световен мащаб. Голяма част от стопаните отглеждат зайци за собствено потребление. По предварителни данни на БАБХ към края на 2013 г. общият брой на зайците в страната е около 95 хиляди - приблизително на нивото от предходната година. Въпреки добрите дадености за развитие на зайцевъдството този вид производство е слабо застъпено поради наличието на редица трудности като:

недобра професионална подготовка на зайцевъдите;

остаряло оборудване;

високи производствени разходи, които често надвишават изкупните цени;

липса на стабилни стратегически експортни пазари и партньори;

силна зависимост на износа на заешко месо от конюнктурата на външните пазари;

липса на директни субсидии за фермерите-зайцевъди;

недостатъчно развит научен потенциал за осигуряване на сектора;

недостатъчен маркетинг и мениджмънт на българския пазар.

И така стигаме до тъжната реалност: нямаме професионално зайцевъдство. А ако ни се дояде вкусно заешко месо, трябва да отскочим до най-близкото село и да питаме има ли любител зайцевъд, от когото да си купим прясно заешко.

В Европа търсенето на заешко е голямо Голям пазар има и отвъд Океана

Делът на заешкото месо във Франция е 3,5 на сто от общата селскостопанска продукция, сочат данните на Френския национален институт по статистически и икономически изследвания. Зайцевъдството обхваща 6,5 на сто от френския животновъден сектор, а французите консумират по 6 кг годишно заешко месо.

Сериозен износител на заешко месо и пух е и Унгария - ежегодно тя реализира 50 млн. долара печалба.

Франция произвежда годишно по 250-300 хил. т заешко и 110 млн. заешки кожи. Сериозни вносители на заешко месо са Италия, Белгия, Франция, Англия и Швейцария.

В Европа на първо място по развитие на зайцевъдството и производство на заешко месо е Италия, на второ - Франция, а на трето - Испания. Преди години в тези страни е имало голям брой малки фермерски стопанства за отглеждане на зайци. Днес в Испания едрите зайцеферми са 55 на сто и отглеждат средно по 300 майки, а 45 на сто са фермите с по 20 майки.

Във Франция от 2001 г. работят 10 сертификационни центъра за изкуствено осеменяване, които по заявка осигуряват заплождане непосредствено във фермите. Тази практика допринася изключително много за поддържане на породните качества на заешката популация в страната.

И още: тези генетични селекционни центрове носят отговорност за качеството на семенния материал, техниката на заплождане и едновременно с това са и изпълнители на селекционна програма. Мъжките разплодници, които се използват, са представители на определени породни линии.