Ваня Велинска

В разгара на жътвата, мислите на фермерите все повече се насочват към следващия сезон 2016. Фирмите, производители на семена вече започнаха разяснителните си кампании, представяйки утвърдени и нови семена и хибриди от порфолиата си.

Въпреки, че 2015 се очертава като сравнително добра стопанска година за есенниците, средни добиви отново показват ниски резултати. Според агроминистерството средно за страната добивите ще са около 450 кг/дка, а според членове на Националната асоциация на зърнопоризводителите - те ще са под 400. Между впрочем такива са обичайните резултати през последните години, въпреки че в практиката се внедряват семена и хибриди от нова генерация, които са изключително продуктивни. Това виждаме и на ежегодните демонстрации на наши и чужди фирми. Например тази години добиви от 700-800 кг пшеница от декар не са нещо необичайно. Такива добиви се жънат от масови полета, не от демонстративни парцелки.

Същото е и при рапицата. В много райони се съобщава за резултати от порядъка на 500 кг/дка, дори и повече. Добиви, които доскоро бяха немислими при тази култура.

И как така на финала се получава, че имаме уж отлична реколта, а ниски добиви като цяло. Причините, разбира се, и тук са много и комплексни. Трудно е да се степенуват по важност, затова просто ще ги маркираме. Безспорно първата, за която се хваща всеки земеделски стопанин, е времето. В това отношение трудно може да се намери перфектна година. Може би миналата беше такава за царевицата. Иначе всяка си има своите добри, а по-често лоши страни. Сезонът започна неблагоприятно за есенниците, които трудно се засяха заради време.

Вследствие продължителните валежите в Южна България част от посевите пострадаха от преовлажняване, което се отрази и на развитието на растенията като цяло. Затова и в тези райони ще са едни от най-ниските добиви от есенници. В същото време има много примери, които показват, че при подходящи навременни мерки, негативните последствия могат да се преодолеят и това да не се отрази съществено на крайните резултати. Това показва, че добрите практики лежат в основата на едно успешно производство.

Но да започнем от начало. Разбира се, всички започва от семената. Нееднократно сме казвали, че те са в основата, на която трябва да се стъпи, за да е успешно производството. Безспорно българската генетика при пшениците е много добра. Неслучайно и се предпочита от родните фермери. За съжаление през последните години ситуацията е доста проблемна за българските учени и водещите ни селекционери масово предпочетоха друго поле на изява. Това няма как да не се отрази на родната селекция, но добрата новина е, че има части фирми, които продължават работа по селекциониране на наши сортове. Истината обаче е, че през последните години масово навлизат нови сортове пшеница - от Франция, Австрия, Сърбия и други страни.

Това са сортове, които са от нова генерация и са селекционирани да имат висок добивен потенциал и да дават високи добиви. В определени години те наистина показват отлични резултати. Все пак те са създадени при по-различни почвено-климатични условия и да се отглеждат при тях, затова отсега е трудно да се прецени как ще се представят във времето, т.е. за по-продължителен период. Такова е и мнението на порф. Николай Ценов, селекционер на пшеница. Според учения засега родната селекция си остава по-подходяща за нашите условия и фермерите ни трябва да намерят точния баланс, когато правят подбор на сортовете, които ще отглеждат в стопанството си.

Това не значи, че не трябва да опитват, напротив, задължително е. Така хем ще видят как ще се представят различните сортове, хем ще разпределят производствения риск, което е от решаващо значение за успешното производство.

От години родните фермери имат много информация за това какви са тенденциите в световното производство. Освен това могат да видят и как се представят отделните сортове в различните райони на страната, благодарени на опитите, които се провеждат на полетата. И пак се връщаме на дилемата - добри сортове с висок потенциал за добив, а ниски средни добиви.

За съжаление обаче у нас все още се засяват и некачествени семена което е другата причина. Такова е и мнението на Анита Гешева, агроспециалист и семепроизводител.

Познавам много стопани, които като една година си купят елитни семена, след това с години сеят от тях, казва тя. Не е необходима да си специалист, за да знаеш, че с годините става разпад в белезите и качеството се променя. Естествено първата година ще получиш отлични добиви, но в следващите те ще падат постоянно. И това е масова практика. Виж на другата противоположност са фермерите, които залагат добив. При тях всичко е набелязано - от семето до изпълнение на добрите практики, които ще направят производството им по-успешно.

Защото семето е фундаментът, на който да се стъпи, но той трябва и да се награди. А това е невъзможно без правилно хранене и опазване на растенията. Дори да е засято качествено семе, с висок добивен потенциал, ако той не се провокира, няма как да се развие. Затова на помощ идва храненето на растенията. То трябва да е изключително балансирано, направено след задължителен почвен анализ и съставена конкретна препоръка. И тук, за съжаление, през последните години има доста проблеми. Въпреки че на пръв поглед се тори, не винаги е направено точно и навреме. Все още се тори хаотично, просто се използват някакви примерни норми, налагани в практиката. Да не говорим, че заради неподходящите условия тази пролет някои фермери се отказаха да торят, което е недопустимо, и, разбира се, няма как да не се отрази на крайните резултати.

Някои от производителите ни все още нямат подход, т.е. култура на торене, категоричен е Георги Георгиев, агроспециалист и управител на лаборатория за анализи. Което е жалко, тъй като именно храненето на растенията, предопределя добива. Ние имаме изключително добри практики, основаващи се на сериозна наука, от които фермерите могат и трябва да се възползват.

Да, в практиката се предлагат различни методи на почвени анализи, но не всички са пригодени за нашите условия, нееднократно са алармирали и специалистите от института по почвознание. Затова фермерите трябва да са много внимателни, и когато правят почвен анализ, той да е такъв, че наистина да им е от полза. В противен случай се оказва, че торенето може да е пари, които са хвърлени на вятъра.

Подобно е положението и с растителната защита. Много фирми, отлични препарати, които са решение за много от проблемите. Ако не са приложени в точния момент обаче, ефект няма. Ето защо преценката и навременната реакция са от изключително значение за справянето с вредителите. Пример може да дадем с опазването на рапицата тази година. Добивите в страната при културата са изключително шарени. Това в голяма степен се дължи на пропуски в растителната защита, категорични са специалистите. Там, където добивите са ниски, рапицата не е добре опазена от вредители, които се отразява и на крайните резултати.

За съжаление инфекциозния фон през последните години постоянно се засилва. Появяват се нови вирулентни раси на болести, карантинни неприятелски, плевели завладяват нови и нови площи. Без адекватна растителна защита, успешното производство е невъзможно. Това важи и за биологичното производство, където също се използват торове и продукти за растителна защита между впрочем.

Рентабилното производство, включващо високи добиви, трябва да е цел на всеки земеделски стопанин. Това все повече ще се засилва в условия на несигурни пазари, където ниските цени на зърното, все по-често ще се наблюдават. А безспорно качественото производство, намира по-лесно пазари.