Световното производство на памук е около 30 млн. тона. Културата се отглежда в близо 90 страни в света, но 5 от тях държат около 80 на сто от световното производство. Това са Китай, САЩ, Пакистан, Индия и Узбекистан. Политическите конфликти и някои други фактори създадоха напрежение и значително намаляване на производството в традиционни и важни в миналото производители като Таджикистан, Египет, Сирия, страните от Западна Африка и др.

Настъпиха чувствителни изменения и в търговската реализация на произведените количества.

Нуждите на индустрията са по-големи от предлагането в световен мащаб и основните производители реализират продукцията си в собствените си страни. Така например в САЩ почти 95 на сто от произведения памук се продава на вътрешния пазар, а в Китай, Пакистан и Индия - почти 100%.

Европа е твърде скромен участник в памукопроизводството. 80 на сто от европейските насаждения на тази култура, около 300 000 хектара, са в Гърция, а останалата част е в главно в Испания, но има ограничени площи в Португалия, Италия, България, Турция.

В Европейския съюз подходиха доста прагматично към тази култура. Преди на памука не се обръщаше съществено внимание, но в анализите на Брюксел се появиха ясни индикации за недостиг на тази суровина, като повишаването на цената й внесе напрежение в текстилните индустрии на страните членки. След като стартираха субсидиите за Гърция и Испания се забелязаха положителни промени. България, със значително закъснение, беше включена в този списък, като засега за страната ни е определена квота от 33 420 декара. За българските производители е важно да употребяват семена, включени в Европейската семенна класификация, да имат 8000 растения на декар, да произведат 120 кг неомаганен памук на декар. Тези изисквания са вписани в Регламент ЕС 137 от декември, 2013 г. За 2015 г субсидията ще бъде 137 лв. на декар, през 2016 г. тя ще достигне 152 лв. Постепенно се очаква субсидиите да бъдат приравнени с тези в Гърция и Испания.

У нас памукът е традиционна култура има натрупан опит и перспективите за това производство изглеждат добри. Изискванията на културата са свързани с необходимостта от влага в почвените масиви. 73 на сто от световното производство идва от напоявани площи. В случая за България има една важна положителна тенденция - климатичните изменения в последните години донесоха доста дъждове и натрупаната влага в почвата е доста голяма. Няма обаче прогнози, които да отбелязват това като трайна тенденция. Това означава, че в редица случаи може да се наложи прилагането на напоителни мероприятия.

Друг възлов проблем е събирането на реколтата

В световен мащаб производителите на машини за събиране на памучната реколта са малко, а на практика само САЩ произвеждат машини, които да отговарят на съвременните технологични изисквания. След закриването на производството на памукокомбайни от CASE IH, единственият производител е JOHN DEERE. Тази компания, вярна на традиционния стремеж да подобрява стабилността, производителността и технологичната цялост настина създаде памукокомбайни на най-високо равнище.

Един нов памукокомбайн струва между 900 000 и 1 000 000 щатски долара. Впрочем, такива цени не се оказват проблем за огромните памучни плантации по поречието на Мисисипи. В Европа обаче, подобни стопанства не съществуват. Търсят се други пътища и задоволяването на нуждите от събираща техника става с рециклирани машини.

В България с помощта на JOHN DEERE, МЕГАТРОН ЕАД осъществява доставката на рециклираните памукокомбайни и има вече подготвени специалисти, които да ги обслужват. Доставката се извършва по предварителна заявка и обичайният срок за нейното изпълнение е три месеца. В пакета по сделките се дават допълнителни гаранции за двигателите, трансмисиите и хидростатиката.