Зеленият фасул се отглежда като пролетна и лятна култура. За ранно производство се засява през пролетта. Подходящи сортове с къс вегетационен период (45-50 дни) са нискостъблените т.н. пешаци - Никос, Старозагорски чер, Берголд, Валя, Виктория, Голд тайм и др.
Добри предшественици на фасула са краставиците, зелето, картофите. Фасулът е един от най-добрите предшественици на зърнените и зеленчуковите култури. На една и съща площ фасулът трябва да се сее отново след 4-5 години.
За отглеждане на ранни сортове зелен фасул са подходящи по-леките глинесто-песъчливи почви с неутрална реакция, с добра структура, богати на хранителни вещества. Неподходящи са тежките глинести почви с високи подпочвени води и тези - с кисела реакция. Почвите с кисела реакция ограничават азотофиксиращата дейност на грудковите бактерии, които се развиват по кореновата система на фасула и обогатяват почвите с азот.
За получаване на високи добиви от градинския фасул е необходима добра агротехника. През есента предназначените площи се наторяват и изорават на дълбочина 25-30 см. Торовите норми са в зависимост от почвеното плодородие и минералните торове, които са внесени при предшественика на фасула. При по-бедни почви с основната обработка през есента се внасят 25-30 кг/дка суперфосфат и 15-20 кг/дка калиев сулфат.
През пролетта се извършва предсеитбена плитка обработка на дълбочина 10-15 см и наторяване на площите с амониев нитрат - 10-20 кг/дка.
Фасулът е топлолюбива култура. Сеитбата се провежда, когато температурата на почвата в 10 см слой е достигнала 10-12 градуса. В Южна България градинският фасул през пролетта се засява през първото десетдневие на април, в Северна България - през втората половина на месеца, а във високите полета - в началото на май. Тази година обаче сеитбите закъсняват. Сеитбата на фасула трябва да е съобразена и с периода на късните пролетни слани в дадения район, тъй като пониците му загиват при температура под 0 градуса.
Сеитбата на ранните, нискостъблени (детерминантни), сортове фасул може да бъде редова, лентова и гнездова. Редовата сеитба е с междуредово разстояние 50-55 см и вътре в реда - 6-8см. При по-големи площи се прилага лентова сеитба. Често се практикува сеитба в двуредови ленти, с разстояние между лентите 50-60 см и между редовете в лентата 25-30 см. На малки площи се прилага гнездова сеитба, с разстояние между редовете 60 см, между гнездата - 40 см, като във всяко гнездо се засяват 5-6 семена. Семената се засяват на дълбочина 4-5 см.
Оптималната температура, при която протичат началните фази от вегетацията на фасула е 18-19 градуса, а през по-късните фази, след цъфтежа - 22-24 грдуса.
Високите температури се отразяват неблагоприятно на развитието на фасула, особено през периода на цъфтежа. Температури от порядъка на 32-33 градуса в съчетание с ниска атмосферна влажност могат да причинят окапване на цветовете и завръзите.
Фасулът е взискателен към влагата в почвата, но не понася преовлажнение. За нормалното протичане на вегетацията му нивото на почвените влагозпаси трябва да бъде 70-75% от ППВ (пределна полска влагоемност). Водопотреблението на растенията рязко нарастват по време на цъфтежа, формирането и наливането на семената и през този период е наложително прилагане на подходящ поливен режим.
Основните грижи при отглеждане на градинският фасул включват окопаване, поливане, своевременни растително-защитни пръскания
Първото окопаване на фасула се извършва, когато растенията са във фаза поникване, при очертаване на редовете, второто - две седмици по-късно, третото - преди цъфтежа. При фасула почвените обработки са плитки, на дълбочина 5-10 см, тъй като растенията развиват сплитка коренова система.
Поливният режим при градинския фасул е в зависимост от метеорологичните условия и нивото на почвените влагозапаси. В години, без климатични аномалии, при отглеждането на пролетния фасул се извършват 2-3 поливки.
През пролетта, при влажно и по-хладно време, фасулът се напада от болестите бактериен пригор и антракноза. За ограничаване разпространението на тези патогени е задължително използването на здрав, обеззаразен, посевен материал, унищожаване на растителните остатъци и правилно сеитбообращение - фасулът да се засява на даден участък през 4-5 години.
Бактерийният пригор е най-опасната болест по фасула. При поява на първите признаци на болестта (червено-кафяви петна с жълт контур), трябва да се извърши своевременно пръскане на посева с медсъдържащи препарати: бордолезов разтвор - 1%, шампион 0,15%, фунгуран ОН 50 ВП Ц 0,15%, купроксат ФЛ - 0,3% и др.
При признаци на атракноза (елепсовидни петна по листните дръжки, стъблото и разклоненията) се препоръчва третиране с някой от следните фунгициди: топсин М70ВП -0,1%, дитан М-45-0,2%, санкоцеб 80ВП - 0,2% и др.
През вегетацията пролетният фасул се напада от акари, листни въшки-и др. Опасен неприятел по фасула е обикновеният паяжинообразуващ акар. Регистрирани акарициди срещу този вредител са: аполо 50 СК - 0,04%, Би 58 - 0,1%, нимазал - 0,3%, ортус 5 СК - 0,1% и др. За борба срещу листните въшки може да се използва някой от посочените инсектициди: вазтак нов 100 ЕК - 0,03%, моспилан 20 СП 0,02%, калипсо 480 СК - 0,02%, суми алфа 5ЕК - 0,02%, биская - 240 ОД - 0,06% и др.
Зеленият фасул се прибира в техническа зрелост, през юни, преди чушките да са достигнали максималните си размери. В техническа зрелост семената на зеления фасул са дребни и недоразвити, а чушките - крехки. Тази зрелост преминава бързо и при закъснение при прибирането на реколтата от зелен фасул качеството на продукцията се влошава (в чушките се образува лико и пергаментов слой).
Коментари