9° C, облачно
Населението на Япония е около 1.9% от населението на света, но страната произвежда 9.61% от световния БВП. По общ обем на БВП, равняващ се на 5,29 трлн. долара, Япония заема трето място в света, нареждайки се след САЩ и Китай.
Световната икономическа криза засегна силно японската икономика. Това доведе до спад в реалния БВП на страната през финансовите 2008 г. (-3.5%) и 2009г. (-5.3%), а след катастрофалното земетресение от март 2011 г. и последвалото цунами, Япония изпада в рецесия за пореден път, пише "Труд".
Двата съществени дълготрайни проблема на страната са огромния правителствен дълг (над 235% от БВП) и застаряващото население. Настоящото правителство на премиера Шиндзо Абе е решено да изведе страната от кризата, базирайки се на т. нар. „Абеномика" с нейните „три стрели" - смела монетарна политика, гъвкава фискална политика и стратегия за растеж с цел стимулиране на частните инвестиции.
Япония заема водещо място в света по производство на автомобили, битова електроника, роботи, оптични влакна, оптоелектроника, оптични медийни продукти, металообработващи машини, кораби и др.
Износ
Износът за 2013 г. се състои предимно от автомобили, полупроводници, химикали, електроника, като най-голям процент е експортът за САЩ (18.8% от общия), Китай (18.1%), Република Корея (7.9%), Тайван (5.8%) и Хонг Конг (5.2%). Вносът за 2013 г. е предимно от горива, суровини, химикали, хранителни продукти. Водещи партньори са САЩ, Китай, Австралия, Саудитска Арабия и ОАЕ.
В края на 2012 г. Съветът на Европейския съюз даде мандат на Европейската комисия за начало на преговори с Япония за сключване на споразумение за свободна търговия (ССТ). Преговорите започнаха през 2013 г. Японската страна се надява да приключат през 2015 г. Целта на споразумението за свободна търговия е от една страна да се премахнат нетарифните бариери в Япония, пречещи на европейските фирми, а от друга - да се премахнат митата, налагани от ЕС върху японски стоки.
Сключването на споразумението между ЕС и Япония ще доведе до ръст от 0,6 до 0,8% на БВП за ЕС, разкриване на 420 хил. работни места в ЕС и потенциално нарастване на експорта от ЕС за Япония с 32,7%. Японският износ за ЕС би могъл да се повиши с 23,5%. Подписването на споразумението ще спомогне за увеличаване присъствието на европейския бизнес в Япония, в това число и на българския.
Търговия между България и Япония
Перспективи за българския бизнес
Заради недостатъчната селскостопанска продукция, която произвежда японското земеделие, именно износът на такива стоки е сред възможностите пред българския бизнес за навлизане в азиатската страна.
- Органични продукти
Пазарът на органични продукти в Япония има голям потенциал за развитие. Японската дума за органичен "юуки" е известна на повече от 97% от жителите на Страната на изгряващото слънце. Всеки пети японец избира за менюто си органичен продукт - един или няколко пъти седмично. За това и този пазар вече се оценява на над 1,3 млрд. долара годишно. Търсенето на органични продукти продължава да расте.
Освен биохрани в страната се развива и пазарът на органична козметика и текстил. След катастрофалното земетресение от март 2011 г. и последвалата авария, Япония още повече задълбочава зависимостта си от импортни биопродукти, като това създава незаета ниша за чуждестранни производители на висококачествени органични продукти.
- Вино
Япония е един от големите азиатски вносители на вино (1.81 млн. хектолитра бутилирано вино на стойност 1,03 млрд. долара). 50 страни изнасят вино за Япония, но вносът от само 10 от тях възлиза на 96%, а останалите представляват незначителни количества. Напоследък продажбите на вино се увеличават не само в ресторанти и заведения, но и в супермаркети и специализирани магазини за алкохол. Въпреки липсата на история и традиции на Япония в областта на винопроизводството, страната постепенно се превръща в един от важните играчи на този пазар. През 2011 г. средната консумация на вино в Япония е 2,31 л. От тях 32.2% са японско вино, а останалите 67.8% - вносно.
Все още обаче японският винен пазар е доста сложен. Характеризира се с две крайности - изобилие от евтини вина под средната цена от 800 йени (около 7 долара) на бутилка и голямо разнообразие на луксозни марки. Липсва средният ценови сегмент. Червеното вино продължава да доминира пазара с 54%, бялото представлява 37%, а вината „розе" - 9%.
Вино в Япония се внася или директно от местни производители, или чрез търговски компании, чиято основна дейност може да бъде в друга сфера. Специализирани търговци на вино внасят и продават не само на магазини и ресторанти, но и директно на потребители, например чрез поръчки по интернет, които стават все по-популярни и представляват 10% от пазарния дял на виното. Японската асоциация на вносители на вино е поместила на своята интернет-страница http://importers-wine.jp/list/ списък на членовете си (38). Вносителите на вино в Япония обаче са около 400. Числото се увеличава драстично с включването на компании, които не се занимават само с този бизнес.
Специфики на японския пазар на вино
Предстоящи изложения за вино в Япония:
http://www.wineandgourmetjapan.com/
http://www3.jma.or.jp/foodex/en/showinfo/index.html
- Птиче месо
От 2009 г. тече процедура по одобряване българския внос на птиче месо в Япония. През март тази година имаше проверка на място в България и се очаква одобрение от Министерството на земеделието, горите и риболова на Япония. Надеждите са до началото на пролетта на 2015 г. българските фирми производители на птиче месо да имат възможност за износ за Япония. Очаква се след приключването на тази процедура да започне такава за износ на свинско месо и продукти от свинско месо за Япония.
Инвестиции
След присъединяването на страната ни към ЕС, все повече японски фирми започнаха да насочват своето внимание към България като място за инвестиране в производствени и инфраструктурни проекти и за аутсорсинг на научноизследователска и развойна дейност. Една от причините за този интерес е удобното географско положение на страната и съществуващите транспортни връзки с Русия и страните от Черноморския икономически район.
Значими японски инвестиции в България са:
- Откритата през месец ноември 2006 г. мултифункционална болница в София „Токуда" - инвестиция на японската компания Токушукай Медикъл Корпорейшън.
- „Ветроенергиен Парк Калиакра", област Добрич - инвестиция на японската компания Мицубиши Хеви Индъстриз, съвместно с българската „ИНОС 1".
- Заводи за производство на автомобилни кабели в градовете Ямбол и Сливен - инвестиция на японската компания Ядзаки Корпорейшън.
- Два завода в България за производство на електрооборудване за автомобили на японската корпорация „Сумитомо Илектрик".
- Сервизен център за ремонт на медицинско оборудване (ендоскопна апаратура) „Пентакс Медикъл България", изграден от японската фирма Pentax Life Care (собственост на японската корпорация „Хоя").
Важен момент в отношенията между България и Япония е сътрудничеството на "Ел Би Булгарикум" ЕАД с японската компания „Мейджи". То започва през далечната 1972 г., когато е подписан първият лицензионен договор за производство на българско кисело мляко в Япония. „Мейджи" успява да превърне „българско кисело мляко" в един от най-популярните брандове в хранителната индустрия в страната. Днес компанията притежава около 40% пазарен дял с продуктите, произведени по български технологии.
Туризъм
Японският интерес към България е провокиран от спорта и киселото мляко. Основен фактор за това жителите на азиатската страна да научат повече за България е сумото и голямата популярност на до скоро активно занимаващия се със спорта, български спортист Калоян Махлянов - Котоошу. Втората българска емблема в Япония - киселото мляко, дължи популярността си на рекламната дейност на корпорация „Мейджи". Благодарение на нея почти няма японец, който да не свързва България с кисело мляко и здравословен начин на хранене и живот. Сред представителките на нежния пол в Япония през последните години хит са всички козметични и здравословни продукти, в чиято направа се използва българско розово масло или натурална розова вода. Оттам естествено идва и популярността и голямата посещаемост от страна на японски туристи на ежегодно провежданите в България през май и юни празници на розата в Карлово и Казанлък.
Нивото на двустранния туристообмен обаче не отговаря на съществуващия потенциал. Основните причини са:
- географската отдалеченост на двете страни;
- липсата на директни самолетни връзки;
- слабо икономическо присъствие на България в Япония, а оттам и на реклама за България;
- непознаване на България като туристическа дестинация и продукт;
ориентиране на изходящия японски туризъм към азиатските страни, Австралия, Америка и Западна Европа;
- слаба заинтересованост от страна на български туроператори за пътувания до Япония и срещи с местни контрагенти, породена от високата себестойност на едно такова пътуване.
Коментари