Харесва ли ви идеята да сте земеделци в градска среда? Изкушава ли мисълта за съчетаване на две толкова далечни понятия като урбанизация и селско стопанство? Направете си градинка тогава.

Избирате занемарено място в квартала. Пишете предложение до общината, за да й искате разрешение за обработка на пространството, взимате дузина енергични и ентусиазирани приятели и се захващате за работа. Разбира се, ако общината приеме предложението ви.

Пермакултурната градина в столичния квартал „Витоша“ е първата такава у нас, направена от нищото с доброволен труд върху общинска земя. Тя обхваща четири декара междублоково пространство до ул. „Златарски“. Иновативната идея е на Петър Вълчовски и неговите приятели - Таня Илинска, Наташа Маринова и Вера Петканчин. Именно Петър ръководи и администрира проекта пред Столична община. След 3 месеца работа, трудолюбивите градинари могат да се похвалят с вече зреещи домати.

Целта ни беше да докажем, че е възможно и че е красиво. С тенденцията за здравословен живот подобни кооперативи има много, но са все в частни имоти, казва Петър, цитиран от  binar.bg.

Така земята се е превърнала в първата градинка за зеленчуци, билки, цветя и дървета на обществен терен в България, както и една сред първите в Европа – след Австрия и Германия.Мястото е изравнено, изчистено от боклуци, изградени са лехи – мандала с билки, хугел лехи с различни растения и цветя, а една захвърлена макара от маркучи се превръща в барачка за инструменти.Мандалата е кръгла, тъй като кръгът е идеалната форма. Билките засега са мента, маточина, мащерка, босилек, чубрица, целина, коприва, тагетис.В хугел („издигната“) лехите зреят зеле, домати, люти чушки, спанак, слънчоглед, фасул, жито, царевица.

Тепърва ще има табелки към всяко растение, към мандалата с билки. Така ще се знае какво къде да се сади и как да изглежда.

Въпреки че Вълчовски и приятелите му се нагърбват с задачата да изградят тази пермакултурна градинка, основният труд, който разбира се е доброволен, е на хората от квартала. Най-редовни са 4-5 семейства от близкия блок. Помагат и от съседните улици, а пък Огнян – един от сериозните градинари идва чак от Божурище.Децата са най-големите фенове на градината. Те ръчкат родителите си да идват след работа и да работят. Грижат се за градината и не късат, каквото не трябва.

Ако в „Златарски“ доброволците се грижеха само за 70 корена домати, те щяха да са поразени до един. Обаче в пермакултурната градинка доматите растат до слънчоглед, а лютите чушки до тагетис. Благодарение на смесването на културите, вредители се дезориентират и така растенията сами се защитават. Хотелите за полезни насекоми също помагат за това начинание. Полезните насекоми – пчели, бръмбари и други опрашители се подслоняват в тях и помагат в борбата с вредителите. Така не се използват пестициди и се пести труд, обяснява Петър Вълчовски.

Смисълът на това място е да продължи да съществува и без нас. Аз не го правя за себе си – хората трябва да го припознаят като свое. Най-доброто е никога да не бъде завършено – постоянно да има хора, които да искат нещо да променят и допринасят, допълва Петър.