Почвените ресурси и тяхното устойчиво управление

20 януари 2010
Растениевъдство / Полезни съвети
0
25209
 

В края на миналата година в Националния дом на науката и техниката - гр. София, под егидата на Федерацията на научно-техническите съюзи в България, Научно-техническите съюзи на специалистите от земеделието, Селско-стопанска академия, БАН, Институт по почвознание "Н. Пушкаров" - гр. София, Институт за гората, гр. София и Изпълнителната агенция по почвени ресурси - МЗХ - гр. София проведоха научно-практическа конференция на тема: "Почвените ресурси и тяхното устойчиво управление".

В програмата бяха включени седем основни доклада, изнесени от изявени аграрни учени. Конференцията бе ръководена от почетен председател, акад. Васил Сгурев - председател на ФНТС, председател - проф. д-р Светла Бъчварова - дхк - председател на ССА, съпредседатели: проф. дсн Въльо Вълев - председател на НТССЗ, проф. д-р Методи Теохаров - директор на ИП "Н. Пушкаров", гр. София, акад. Ал. Александров - директор на Института за гората - гр. София и Дамян Михалев -директор на ИАПР.
Откриване и доклад на тема: "Европейски и национални фондове и данък на земята - основа на устойчиво управление на земеделските земи" изнесе проф. дхк Светла Бъчварова, председател на ССА. Тя отбеляза, че закупената техника от фермерите за периода 2006-2008 г. е с темп на нарастване, като 2007 г. е с най-високи пазарни цени спрямо 2009 г. Като известни пасиви тя отбеляза намаляване броя на животните, с изключение на биволовъдството (по данни на агростатистиката в края на всяка година). Също така свиневъдството намалява с 38%, овцевъдството - с 29%, птицевъдството също спада с 8%.

Спад се забелязва и при лозарството и овощарството с около 6%. Забелязва се и една тенденция, там където има зърнено-житни култури, няма пустеещи земи, а при наличието на трайни насаждения - в определени райони на страната се отчитат пустеещи земи.
По въпроса за въвеждането на данък върху земята, проф. Бъчварова отбеляза, че той ще изпълни ролята на един икономически лост, но с определена негативна санкция, което няма да реши централните въпроси на нашето земеделие (няма кадастър, комасация на земята и др.).

Проф. д-р Методи Теохаров, директор на ИП "Н. Пушкаров" изнесе доклад на тема "Почвените ресурси и тяхното устойчиво управление". Във своя доклад той отбеляза, че по данни на ФАО за една година поради изсичане на горите и климатичните промени се унищожават плодородни земи и терени, равни средно на 1.5 пъти площта на България. Светът за пръв път е изправен пред продоволствена и икономическа криза. В нашата страна през последните двадесет години не се обработват и запустяха милиони декари земи от поземления фонд, поради неправилно проведена поземлена реформа, безразборно и неконтролируемо строителство, изсичане и опожаряване на горите, наводнения, затлачване и преовлажняване, ерозия и деградация на почвите.

По данни на ИП "Н. Пушкаров" само за една година чрез ерозионните и поройни водни оттоци се изнасят хранителни вещества, хумус, азот, фосфор, калий и други макро и микроелементи в количества, равняващи се на производството на един голям завод за минерални торове. Около 70% от земите са подложени на различна степен на водна ерозия. Наводненията, затлачванията и пробивите на язовири и бедствията предизвикани от тях са доказателство за постоянните деградационни процеси на екосистемите. Около 17 млн. дка от почвите от селскостопанския фонд са средно и силно ерозирани, 5 млн. дка - кисели, 4.5 млн. дка - преовлажнени, над 1 млн. - нарушени от минна и индустриална дейност, 350 хил. дка - засолени и около 400 хил. дка - замърсени.

С приетия закон и стратегия за Селскостопанска академия се утвърждава воденето на национална политика за устойчиво управление на почвените ресурси. Той предвижда разработването на програми на национално и областно ниво с утвърдени конкретни критерии. Специално място е отделено на "дефектните почви": замърсени, ерозирани, засолени, вкислени и повърхностно преовлажнени земеделски земи се връщат на собствениците, а държавата би трябвало по закон да поеме разходите по възстановяването им. Но засега този казус от закона не се изпълнява.

С рационалното използване и възстановяване на почвите са свързани закона и правилника за опазване на земеделските земи, наредби за рекултивация на нарушени терени, подобрения на слабо продуктивни и замърсени почви, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт, категоризация на земите и др.
Провежданата национална политика за устойчиво управление на почвените ресурси налага приемането на няколко национални научни програми като:
" I програма: Баланс, възпроизводство и опазване на почвените и поземлените ресурси;
" II програма: Поддържане и повишаване на почвеното плодородие и устойчиво управление на земеделието и горското стопанството;
" III програма: Интеграция и глобална иновация на науката за почвените и свързаните с нея подходи и методи за устойчиво развитие на почвознанието.

Приемането на тези програми ще съкрати дублирането на тематиката, ще засили екипния характер на изследванията и възможностите да бъдат ръководени от наши водещи и чужди учени, да намали разходите на финансови средства и подобри лабораторната и материално-техническата база.
Друг доклад на тема: "Оценка на агроекологичния потенциал на подземните ресурси" изнесе ст.н.с I ст. дссн Божидар Георгиев. В него той отбеляза, че е необходимо изработването на агроекологични карти по култури в М (1:400,000). Сега е изработена такава за слънчоглед. Той обясни защо фермерите не гледат соя и по кои причини губят от тази култура.

Ст.н.с. д-р Виктор Крумов изнесе доклад на тема: "Деградация на почвените ресурси - методи и практики за тяхното опазване".
Той отбеляза, че използваната земеделска площ в България е 46.1% от територията на страната. Обработваемите земи заети с едногодишни култури и временни ливади са 3,057,740 хa, лозята са 103,949 хa и са само 2% от използваната земеделска площ. Ливади и пасища, и ливадно-овощни градини заемат 1,842,141 хa или 36.15% от използваната земеделска площ. И повече от 1,200,000 хa от обработваемата земя стои неизползвана.

Основни деградационни процеси, на които са подложени земеделските земи в България са следните: Водна и ветрова ерозия, вкисляване, засоляване, замърсяване на почвата с тежки метали и органични замърсители (пестициди и нефтопродукти), загуба на биоразнообразие, загуба на органично вещество и уплътняване на почвата.
Ерозията е основен деградационен процес на почвите в България, общо за страната на водна ерозия са подложени над 70% от използваемата земеделска земя, на ветрова - около 30%, а средно и силно ерозираните почви са 17-18%.
Разработени са ГИС - системи за оценка на риска от водна и ветрова ерозия на почвата. Модели за факторите и риска от водна и ветрова ерозия са разработени и адаптирани за условията в България. Събрана е налична информация за наклона на терена, валежи, температура на въздуха, почвената покривка и установено трайно земеползване у нас.

Те могат да бъдат използвани от управленските органи, на различни нива за целите на устойчивото управление на почвените ресурси, както и за оценки, анализи и прогнози на риска от водна и ветрова ерозия и локализиране на необходимостта от прилагане на мерки за опазване на почвите от ерозия.

Бяха отбелязани мерките за ограничаване на водната ерозия на почвата: организационно-стопански, агротехнически, мелиоративно-технически, терасиране и видове тераси. Също така бяха определени характеристиките на вкислените и засолените почви и мерките за тяхното ограничаване, замърсяването на почвите с тежки метали и възможни мерки за преодоляването на тежко-металната токсичност. Представена беше и схема на използване на земите според замърсяването им с тежки и токсични елементи (при продължаващо замърсяване).

Ст.н.с д-р Ивайло Вълчовски изнесе доклад на тема: "Агрохимически проблеми за възстановяване и поддържане на почвеното плодородие".
Той отбеляза, че с промяната в собствеността на земеделските земи, новите пазарни и икономически условия в страната и формирането на нови ползватели като арендатори, кооперации и фермери се промениха технологиите на торене. Появиха се и проблеми, свързани с торенето на селскостопанските култури и съхраняването на почвеното плодородие. След 1990 г. съществено намаляват торовите норми на употребяваните минерални торове. През последните осем години се забелязва тенденция на нарастване на торените площи с азот и фосфор, и колебливо с калий.

Намаляват осезателно внасяните количества (норми) на азот - от 11.4 до 7.6-8.4 кг/дка. Намаляват съществено внасяните фосфорни торове - от 9.2 до 1.5-3.4 кг/дка, а калиевите достигат много ниски стойности от 1.0 до 0.8 кг/дка. Общото количество азот, фосфор и калий от 2001 г. от 178,734 тона достига 221,059 тона през 2007 г. Този факт доказва едно непълно обезпечаване с необходимите хранителни елементи, което създава дисбаланс в храненето, което от своя страна води до рязко понижение в продуктивността на земеделските култури. Обяснението се търси най-вече в рязко повишаване на цените на промишлените торове и несъответствие в изкупните цени на продукцията - материални разходи за производство, тенденция запазваща се до момента. Едностранното азотно торене доведе до значително влошаване на някои качествени параметри в биологичната пълноценност на земеделската продукция. Буйното развитие на вегетативната маса доведе до увеличаване на болестите и неприятелите при растенията, необходимост от внасяне на по-високи количества хербициди и пестициди, чиято цена непрекъснато нараства. Едностранната употреба на азотни торове увеличава почвената киселинност. Това от своя страна налага варуване за отстраняване на вредната почвена киселинност, но такава мелиорация не се извършва. Не се внасят фосфор и калий, което води до рязко снижаване на добивите. Не се използват практически микроторовете, което води хлорози. Минерализацията на органичното вещество намалява съдържанието на хумус, а оттам и почвеното плодородие. Земеделското производство е свързано до голяма степен и с промените в климата. Като тенденция се забелязва удължаване на периодите на зимата и лятото и размиване на границите на периодите на есента и пролетта. По този начин се удължава вегетацията на есенните култури и по-късното им преминаване в зимен покой. Като климатична зона Южна България ще стане обект на пренос на цитрусови и други култури от по-южни ширини.

В крайна сметка, биологичното земеделие се налага като един от факторите за запазване на почвеното плодородие. Това обаче е свързано с по-висока култура на земеделие и познаване на добрата земеделска практика, както и познаване на методите, с които да се преодолеят ограниченията.
Ст.н.с I ст. д-р Димитранка Стойчева изнесе доклад свързан с агроекологичните проблеми при замърсяването на водите в България. През 1980-1990 г. царевицата и пшеницата се торяха с по-високи норми на азот, който се натрупваше в почвения профил. След 2001 г. се забелязва известна тенденция на стабилизиране на небалансираното азотно торене, което доведе до замъсяване на водите и еутрификация. Тя отбеляза, че е необходима промяна в постъпване на основните потоци на минерални и органични торове в почвата, а оттам и във водите. Това създава сериозни проблеми изразяващи се в повишаване съдържанието на нитратите, което води до еутрификация. Необходимо е и да се оформи и поддържа карта на националния мониторинг на 215 водоизточника в България, също така карта на всички уязвими зони в нашата страна, като се наблюдава съдържанието на нитрати да не надвишава 50 мг.

Ст.н.с. д-р Мария Грозева изнесе доклад свързан със състоянието, проблемите опазването на почвените ресурси в горските екосистеми.
Тя изтъкна, че у нас горите покриват площ от 3.5 млн. хa. Девствени гори и горски площи: 104,000 хa - във високите планини, от които 69% широколистни, 31% иглолистни, както и дъбови, букови, бял бор, смърч, мури.

Като форма на собственост, 74% от горите в България са държавни, 10% - частни и 16% - общински. Основната използвана класификация на почвите заети с гори у нас е зонално - климатичното райониране. Площите заети с гори и застрашени от ерозия у нас са 291,800 хa, като най-застрашени от ерозия са областите Благоевград, Кърджали, Смолян. Над 2 млн. хa от горските площи в страната са залесени.
На научно - практическата конференция участва и изпълнителния директор на ИАПР към МЗХ г-н Дамян Михалев, който представи геоинформационна система за почвените ресурси - основа за устойчиво управление на земеделските земи.
Конференцията завърши с дискусия от въпроси и отговори от основните участници, и формулиране на предложения и препоръки адресирани до МЗХ, ССА, БАН и др.
Беше връчена и награда - златен печат и грамота на проф. д-р Методи Теохаров, Директор на Институт по почвознание "Н. Пушкаров", гр. София за високи научни постижения в областта на почвознанието.

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Още от Растениевъдство / Полезни съвети
1323
0

От дълбока древност хората търсят по-удобни и ефективни начини да доставят необходимата влага на културите, които отглеждат. Отглеждането на добра реколта било жизненоважно и старите успешни методи

7209
0

Ако още не сте окопали редовете с ягодоплодни култури – касис, малини, къпини, цариградско грозде и други, направете го. През пролетта плевелите се активизират много и създават сериозен проблем на

8919
0

Азотните минерални торове се внасят основно през вегетацията на зеленчуците. Това се прави, защото те по-бързо се измиват от почвата и растенията не могат да ги усвоят пълноценно.

15777
0

13 март - Стара луна Слънцето изгрява в 6,50 ч., а залязва в 18,26. Продължителността на деня е 11,35 ч. Подготвят се почвените смеси за разсади и пресаждане на растенията.

10809
0

За вилата и двора една котка ще свърши много добра работа. Иначе, можете да се отървете от досадните гризачи, най-често, с отровни примамки. Те могат да се приготвят от: 0,

Още от Фермер
171
0

Днес времето ще е слънчево, в сутрешните часове в отделни котловини видимостта ще е намалена, съобщи дежурният синоптик на НИМХ към БАН. Преди обяд над източните,

1098
0

Циклите по открития метод започват през пролетта Подготовката на терена се състои в засаждане и изграждане на ламаринена ограда. После се извършва химическа обработка срещу вредители.

666
0

 особено по време на летните горещини За да се развиват добре охлювите, трябва да следите още за: * състоянието на растителността; * при необходимост да се додават растения за дохранване.

1233
0

Висящите столове са перфектно място за отдих и почивка, независимо дали сте ги сложили на двора или на балкона. Още по-хубави и удобни стават, ако сами си ги направите.

5724
0

За по-бързото изпаряване на водата от нектара пчелите вентилират усилено с крила. Те застават на входа на кошера, по дъното и по долните части на питите и непрекъснато махат с крилата си.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Мобилното ни приложение прави пазаруването още по-лесно и комфортно, казва изпълнителният директор на Kaufland Service - Какво е Kaufland Service, г-н Петров? - Когато решихме да изграждаме Kaufland Service в средата на 2016 г., целта ни бе да направим в България бизнес с голяма добавена стойност с високотехнологични услуги и висококвалифицирани

Жената до Боян Петров - Радослава Ненова сподели в социалните мрежи публикация за 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Към нея тя прикачва и снимка на дневниците, писани заедно с Боян по време на пътуванията им. С публикацията си Радослава има за цел да увери, че получава подкрепа и чрез писма,

“Да направи мат с пешката”, пожелават приятели на министъра на културата Боил Банов, който е запален почитател на древната игра и днес празнува рожден ден. Министърът на културата връчи над 80 награди на заслужили творци в навечерието на 24 май. После пое в тежки визити по света, но ще му остане време да каже “наздраве” с любимите си хора.

Отговор:Едногодишното дръвче се реже до 50-70 см над почвената повърхност. По този начин се провокира израстването на странични клони около централния клон на 30-60 см от повърхността. В първите години се...
youtube video
Към галерията с видеа