Съединителят прекъсва и възобновява потока на мощността, идващ от двигателя към скоростната кутия на транспортното средство. Тъй като този процес става посредством използването на триещи се повърхности, тук възниква износване. Най-ясно то се проявява на фрикционните накладки на дисковете на съединителя.

Дискът на съединителя е предаващ енергията компонент на съединителния механизъм, неговата задача е колкото е възможно по-меко да предава въртящия момент от двигателя към скоростната кутия. Това става само в случай, че водачът включва съединителя плавно.

По време на включването на съединителя трансмисията получава от двигателя не цялата енергия едновременно, а само част от нея. Само след фазата на пробуксуването въртящият момент може да се предава по-нататък в пълен обем.

Обусловеното от тези буксувания износване на накладките на съединителя се проявява в намаление на разстоянието между лагери и лостовете на съединението. С времето това разстояние става все по-малко. Фактът, че износването води до намаляване на разстоянието, се обяснява с обратното действие на системата на лостовете, които се явяват радиално разположени около притискателния диск на съединението.

Когато това разстояние изчезне напълно, лостовете въздействат върху лагера вече при изключено съединение. Така лагера непрекъснато се върти, и в крайна сметка, засича. Съединителят излиза от строя.

Поради това редовното настройване на съединителя може значително да удължи неговия живот. Ориентировъчно тази процедура следва да се прави на всеки 1 000 моточаса - при нормални условия на експлоатация за този период накладките се износват с 0,6 мм.

Механизмът за притискане на съединителя осигурява предавателно съотношение 4:1. В резултат на такова износване на накладките разстоянието между притискащите лостове и лагера, което обикновено е 2-3 мм, изчезва (4х0,6=2,4мм). За трактори с фронтални товарачи настройките трябва да се правят доста по-често.

За настройването на съединителя трябва да се измери ходът на педала с помощта на линия. Натискайте педала на съединителя докато не усетите леко съпротивление - в този момент лагерът се намира непосредствено под лостовете на притискателния диск.

Измереният ход на педала (свободен ход) съответства на разстоянието между лагера и лостовете в съотношение 10:1. Свободен ход в пределите на 10 мм съответства на разстояние от 1 мм. Отчитайки препоръчителната големина на разстоянието от 2 до 3 мм, свободният ход на педала трябва да бъде 20-30 мм.

В случай, че ходът на педала е по-малък от 15 мм или повече от 40 мм, съединителят задължително трябва да се регулира. При това във втория случаи, ходът на педала, необходим за компенсирането на свободния луфт на съединителя е толкова голям, че работния ход на притискането (работният ход е равен на пълният ход на педала минус свободния ход) се оказва недостатъчен за прекъсването на потока на мощността.

Причината за прекалено голямото свободно разстояние на съединителя често е износването на предавателните механизми, както и силно изтърканата горна опора на педала. За отстраняването на този проблем е необходима замяна на повредените втулки и болтове, и като правило, допълнително регулиране на положението на педала с помощта на установъчен винт и контрагайка.

В старите модели трактори, където вместо притискащ лагер се е използвал графитен пръстен, прекалено големия луфт на съединителя може да се обясни с износването на този пръстен.

За да се установи правилният луфт на съединителя, трябва да се намери регулиращото устройство в системата на предавателния механизъм между педала и съединителя. Такова устройство в тракторите с лостов механизъм на съединителя, като правило е вилката, завита на разклонителя за тягата. Отначало разхлабете контрагайката на ствола, махнете малкия палец, с помощта на който вилката е шарнирно закрепена на елемента на притискащия лостов механизъм.

За да се промени свободния ход на педала на съединителя, завъртете вилката по резбата на два хода. Отново отсъединете вилката с лостовия механизъм и измерете доколко успешно е регулирането. Ако настройката е довела до очаквания резултат, не забравяйте да притиснете контрагайката на резбата и да фиксирате палеца за закрепване на вилката с щит.

При използването на кабелно задвижване на изключването на съединителя, настройката е още по-лесна. На един от краищата им обикновено има фиксиран с контрагайка разклонител на резба, който позволява плавно да се регулира луфта на съединителя.

Задължително проверете дали винаги педала на съединителя се връща в изходно положение до край. Често причина за всички проблеми става разхлабената възвратна пружина, която трябва да се потегне или замени. Понякога кабелът на съединението не е поставен достатъчно свободно, което води до прекомерното му триене в кожуха, и в крайна сметка, силно затруднява притискането на съединителя. Това кара оператора не само да прилага допълнителни усилия при изключването на съединителя, но и натоварва възвратната пружина. В този случай е по-добре да се замени кабелът отколкото пружината. Ако оста, по която се мести педала на съединителя, отдавна не е смазвана, тя също може да стане причина за трудното движение на педала.

Големите трактори обикновено имат съединител с хидравлично задвижване. В този случай малък хидравличен цилиндър, фланецът на който е завинтен към картера на съединителя, натиска вилката на лагерното съединение. Като правило този цилиндър се намира под стабилното въздействие на пружина, и именно усилието на тази пружина непрекъснато събира лагера на съединителя с лостовете на механизма. Поради това лагерът има специална конструкция, приспособена за непрекъснатото му въртене както при включен, така и при изключен съединител. По този начин в тези съединителни системи няма свободен луфт, и следователно няма нужда от регулировки.

Повечето трактори имат двудискови съединители, осигуряващи независимо един от друг съединение на двигателя със скоростната кутия и силоотводния вал. По принцип, става дума за обикновени съединения, разположени в един корпус.

Тъй като муфата на съединителя се използва много по-често от муфата на силоотводния вал, то износването на нейните накладки е много по-интензивно. За да се компенсира тази разлика, дискът на муфата на съединителя има малко по-големи размери отколкото дискът на муфата на силоотводния вал.

Управлението на двудисковото съединение става с помощта на педала и ръкохватка в единия случай или (при зависимо включване) с помощта на двустепенен педал в другия. В първият вариант настройката се прави отделно в предавателните механизми, съответно на педала и на ръкохватката.

При варианта с двустепенен педал изключването на муфата на съединителя и съединителя на силоотводния вал става с помощта на един педал. Могат да възникнат някои проблеми, ако въпреки по-големите си размери, дискът на муфата на съединителя се износи по-бързо отколкото дискът на съединителя на силоотводния вал. В процеса на регулиране на луфта на муфата на съединителя става автоматично намаляване на работния ход на по-малко износеното съединение на силоотводния вал.

В този случай луфтът на съединителя на силоотводния вал може да се коригира отделно с помощта на малки регулировъчни винтчета. Тези винтчета се намират на притискащите лостове на съединението, а достъпът до тях е възможен през прозорчето на кожуха (картера) на съединителя. Ако съединението на силоотводния вал има независимо управление, то също така има и независим регулировъчен механизъм. Ако тракторът има силоотводен вал, който се включва без прекъсване на потока на мощността, регулировката на съединителя трябва да се направи в специален сервиз, според техническите препоръки за ремонт на производителя.

Ако съединителят е много износен, няма да помогне и най-старателната регулировка. Да се провери дали дисковото съединение е в състояние да предава въртящия момент може по следния начин - загрейте съединителя до работна температура, като изминете известно разстояние и при това често включвате съединителя. След това спрете, поставете машината на ръчна спирачка, натиснете педала на съединителя и включете най-високата скорост. Сега дайте пълна газ и рязко пуснете педала на съединителя. Ако двигателят заглъхне веднага, предаването на въртящия момент е в норма. Ако бъде отбелязано само намаляване на оборотите на двигателя, то съединителят буксува и еднозначно е необходимо да се замени.

Да се провери качеството на изключването на съединителя може така: натиснете педала на съединителя, когато двигателят работи на празни обороти, и след около четири секунди включете задна скорост. Ако при това се чува скърцане при включването, то най-вероятно съединителят трябва да се смени.

УДЪЛЖАВАНЕ НА ЖИВОТА НА СЪЕДИНИТЕЛЯ

Включване: при високи натоварвания трябва да се включва по-ниска предавка навреме. По възможност не допускайте буксуването на дисковете на съединителя.

Настройка: редовно провеждайте настройването на съединителя, като се ориентирате по указаните в ръководството за експлоатация параметри. Като ориентир може да се използват следните параметри: свободен ход на педала равен на 20-30 мм и разстояние между лагера и лостовете на съединението 2-3 мм.

Смазване: всички предавателни елементи, разположени между педала и муфата на съединителя, трябва да остават подвижни. Редовното смазване на шарнирните съединения не само улеснява процеса, но и позволява по-дълго да се запази регулирания луфт.

При дебелина на накладките на дисковете на съединителя от 3 мм и средно износване 0,6 мм за 1000 работни часа продължителността на експлоатацията на съединението не трябва да е по-малко от 6а000 часа. В условията на нормална работа на трактора това съответства на 6-10 години.