Млад фермер търси да стъпи на "здрава земя"
17 Ноември 2010
Животновъдство
1
6584
Млад фермер търси да стъпи на "здрава земя"
 

Ако видите белналия се солиден обор във фермата на Атанас Иванов,26 г. /с. Рельово, общ. Самоков/ и ширналата се ливада близо до него, веднага ще разберете че мястото е едно от най-благодатните за ефективно животновъдство. А когато пък научите, че стопанинът е младо момче, отказало се от гурбет в чужбина, вече знаете че това е рядко явление за родната действителност...и то наистина се нуждае от защита!

Още преди 8 години след гурбет в чужбина младото момче решава, че не иска да работи "на чуждо" и с много желание се захваща да изгради нещо свое на родна земя: "Тогава много се говореше как ще подпомагат  младите фермери...". И така Наско с двамата си братовчеди прави ферма. Оттогава с непрекъснати усилия, инвестиции и къде осъществени, къде неосъществени планове той все пак върви напред. Сега вече сам е стопанин на ферма от първа категория с 60 млечни крави. Теглил е много кредити, но те са с доста непосилни лихви : Когато започнахме бяхме на по 20 години и мислехме че щом сме млади ще получим подкрепа от държавата и общината. Но до момента не съм ползвал нищо по линия "Млад фермер". Оказва се, че условието е да е да не си регистриран като земеделски производител отпреди 14 месец, а той е бил вече "стар". В началото са се сблъскали с

ЛИПСА НА ИНФОРМАЦИЯ И ЧИНОВНИЧЕСКО БЕЗДУШИЕ
Сега Наско си дава сметка, че поради незнание са изпуснали някои възможности за субсидии:  Като си регистрирахме животните в общината никой не ни казва, че трябва да отидем в съседната стая - отвън имало информацинна табела ....само дето била откъсната ...

Сега вече има достъп до много повече информация, знае какво иска и преценява по-добрите пътища за постигането на желанията си:
"Искам да си разширя и още да модернизирам фермата до 100-200 крави с изкуствено пасище към нея, като в Европа" . Вече формира и месодайно стадо, което ще изведе в планината. С него ще си помага и за финансирането на млекодайната ферма през зимния период. Със съвети и напътствия му помагат двама главни експерти, координатори от Службата за съвети в земеделието София област - Николина Симеонова- зооинженер и Катя Цветкова - икономист. Те могат да му съдействат и в изработването на проект за фермата, за да кандидатства за субсидии. Трябва да започне по-отрано и процедурата за закупувне на прилежащата земя в стопанския двор - придвижването на документите доста се бави, напомня му Катя Цветкова.

А Наско има и своето умно предложение: " Мярката за модернизация на стопанството е хубава, но ако вземеш кредит от банката и после парите от държавата се забавят, високите лихви на банките ти изяждат субсидията. Ако нямаш твои пари или трябва проекта да ти е голям - за половин-един милион или да ако ти е за 50-60 хил. -  няма смисъл..." мъдрува съвсем не по младежки натрупалия вече опит фермер. Той

ДАВА ЧУДЕСНАТА ИДЕЯ
фонд "Земеделие" да отпуска нисколихвени кредити за одобрените проекти.

ПОДКРЕПАТА НА ПАЗАРА
Светлина в тунела вижда Наско тази година, когато започва работа с една нова мандра "Киана" наблизо, стопанисвана от млади хора като него. От там започват да го подпомагат да си покрие кредитите /както си е по европейски/ и вече получава добра цена за млякото /около 70 стотинки за литър/. В същото време и той е лоялен към тях. Работи на ишлеме с мандрата и дори си отваря свое магазинче в Самоков, за чисти кашкавал и сирене  от истинско краве мляко. Там търговията върти неговата спътница в живота Радостина.  Добрият пазар в момента дава на Наско реална подкрепа и той започва да мисли за другата основа, необходима за успешен бизнес - земята. Това сега и за него, както и за много други фермери се оказва голям проблем.

ПРОБЛЕМЪТ СЪС ЗАСТЪПВАНЕТО НА ЗЕМЯТА ВКАРВА ФЕРМЕРА В ОМАГЬОСАН КРЪГ
И на малкото земя за пасище, която Наско е заявил се получават прословутите напоследък ЗАСТЪПВАНИЯ. Те пък водят до санкции от страна на Разплащателната агенция. А ако имаш санкции не можеш да кандидатстваш за субсидии. Така има опасност много фермери "без вина виновни", поради административни и технически неуредици да останат без финансова подкрепа.
При самото очертаване на ливадите и пасищата е проблемът - различните ползватели не могат точно да определят границата - до къде стига парцела на единия и до къде - другия. Тази година има страшно много застъпвания,коментира ситуацията Николина Симеонова.Тя е впечатлена как наскоро на един семинар колега от Чехия веднага намерил в Интернет ясно и точно очертаната земя в своето село. Какво пречи и у нас да е така? Голям е проблемът със

САНКЦИИТЕ
защото ако се наложат,  фермерът няма да има право на субсидии през следващите години и няма да бъде подпомаган по каквито и да е мерки от ПРСР. При по-голямо застъпване може и да го лишат от това право.  Ако РЕАЛНО могат да се оправят проблемите със самото изчертаване на земята и всеки да си получи плащането за това което РЕАЛНО обработва и да има договори за ползване за 5 години, тогава ще може и Наско да кандидатства по проекти а и като млад фермер да получи субсидии,подчертава Николина. А Наско добавя, че субсидиите трябва да отиват  ПРИ РЕАЛНО РАБОТЕЩИ ХОРА, а не на подставени лица. Той има идеи и по този проблем: За фермери, много заети като мен е трудно да издирват собствениците на земята. Ако сложат данък върху пустеещата земя, собствениците сами ще ни я предлагат.

ОТНОВО СЕ ВРЪЩАМЕ КЪМ ЗЕМЯТА
Проблем е също, че повечето от хората, които отглеждат животни нямат реално техни земи, а за да осигуриш храна за животните трябва да имаш паша и сено. Хубаво е общинските ливади и пасища и земите от  от Държавния поземлен фонд основно да се раздават на хора, които имат животни. Сега вече има наредба, според която общините могат да раздават земя за 5 години, което е най-добрият вариант. При сключване на 5-годишните договори вече може реално да се поддържат тези земи. Идеята е тези ливади и пасища да се поддържат и възстановяват, за да се опазва околната среда и всъщност това е най-важният проблем, който трябва да се разбере от всички, които стопанисват някаква земя, подчертават експертите от ОССЗ. А и при 5-годишни договори самите фермери могат да кандидатстват по разни програми. Обикновено

ЛИВАДИТЕ И ПАСИЩАТА
попадат в земи с висока природна стойност, което означава, че освен за директни плащания, както е при необлагодетелстван планински район, те могат да получат допълнителни средства по Агроекологичната мярка - 214. А най-важното е, че това ще бъдат вече едни пасища с подобрения. Това пасище ще се възстановява, ще има парцелиране на пашата, пашуване на периоди, може да кандидатства и за електропастир. В същото време много лесна е у нас смяната на предназначението на земеделската земя, възмущават се експертите: В цяла Европа дават много пари за това една обработваема земя да се направи на ливади и пасища, за да се запази биоразнообразието, а у нас те се разорават. Хората трябва да имат стимули да запазват и поддържат земята. А това става и чрез изкуствените пасища.
Точно такова пасище иска да си направи и поддържа Наско: Проблемът не е толкова в субсидията на декар а в това че в нашия район сме зависими от времето. Доста дълга е зимата и ако лятото е сушаво става трудно. В нашия район има 3 ферми и ако ни разделят 100 или 200 дка общинска земя, аз тези 50 декара ще си ги засея с тревна смеска, с люцерна и ще си направя едно изкуствено пасище.... и като си го поддържам и сега ще е зелено. За мойта ферма например едни 200 дка са ми напълно достатъчни, за да изкарвам повече и хубаво мляко, размечтава се Наско.
Пречката е, че няма достатъчно земя в общината. Един път спечелихме  търг и цената се вдигна повече от 10 пъти. Отказахме го. Защо да пустее земята - целта е не само да косиме тревата, но и да поддържаме и поливаме. Ако имам един договор за 5 години ще си бия сонда, ще си имам и вода за водопой и поливане. Сега караме кравите по 5 км кравите да ги поиме. Ако е суша загиваме...
КАТО НЯМАМ ЗЕМЯ СЪМ КАТО С ВЪРЗАНИ РЪЦЕ
Нека приоритетно да се дават тези ливади и пасища на хората, които отглеждат пасищни животни и да се изчисли така, че всички които нямат собствена земя да могат да ползват общинска, дава още идеи Наско. Осигуряването на фуража е най-важното.
Да се съобрази бройката животни с пасището, което стопанисваш и когато вече имаш някакъв документ можеш да правиш всякакви подобрения в тях и инвестицията ще има смисъл, разсъжава младият фермер и се надява все пак гласът му да се чуе....

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна регистрация за да можете да оставите коментар към тази статия.

1 от boris borisov69 на 9.3.2012
iskam da se zaema s jivotnovatstvo na moi teren kakvo 6te me posavetvate
Регистрация за участие в томбола „АБОНАМЕНТ 2015”

Отговор: По принцип е най-добре да се опитате да извадите дънерите. За целта се откопава почвата около тях и с помощта на инструменти се изваждат корените и дънера. Разбира се, може да се използват и химични препарати. Няма обаче официално регистрирани и разрешени за употреба, тъй че не може да ви ги препоръчваме.
От 15 април с От 15 април с "Български фермер" и "Хоби фермер": Как да се справите с къртицата...

Има вредители, които неизменно могат да се повяват в градината ви независимо от това дали отглеждате зеленчуци, овошки, лозя, или дори имате само зелена морава и цветя. Сред най-опасните от тях ...

За хоби градинарите: Грижи за градината след цъфтежа За хоби градинарите: Грижи за градината след цъфтежа

За най-запалените почитатели на вестник "Хоби фермер" на разположение е новата ни електронна книжка "Грижи за градината след цъфтежа" - вече и със sms.

За хоби градинарите: Грижи за градината през пролетта За хоби градинарите: Грижи за градината през пролетта

За най-запалените почитатели на вестник "Хоби фермер" на разположение е новата ни електронна книжка "Грижи за градината през пролетта" - вече и със sms.