Субсидиите да се дават на икономическа единица
26 Май 2010
Растениевъдство
0
10826
Субсидиите да се дават на икономическа единица
 

Добив от 15-18 тона в неотопляеми и 35-36 тона в отопляеми оранжерии е средният, който се получава за година от 1 декар. При хидропонно отглеждане и добри грижи добивът от краставици може да надмине и 50 тона от декар. Няма друг отрасъл в земеделието, дори при полското зеленчукопроизводство, който да показва такива резултати. Разбира се, цифрите са приблизителни, но при едно съвременно оранжерийно производство, където се прилагат модерни технологии, това са добивите, дори може да са и по-добри.

От посочените данни на пръв поглед изглежда, че оранжерийното производство би трябвало да е доста привлекателно за българските фермери. Още повече че отрасълът е традиционен за нашата страна, а в недалечното минало сме били сред лидерите по производство и износ на оранжерийна продукция.

На практика се оказва, че ситуацията е коренно различна. Оранжерийното производство в последните години е на ръба на оцеляването, при положение че има осигурени пазари - и у нас, и в чужбина. Причините, разбира се, са много. Както вече писахме, една от основните е сивият сектор. Друга, не по-маловажна, е финансовата. Факт е, че субсидиите, които получават производителите на оранжерийна продукция, са крайно недостатъчни, за да правят успешно и конкурентно земеделие.

У нас, както и в още 10 страни-членки на ЕС, е прието да се плаща за единица площ. При този начин на субсидиране 90% от европейските пари са насочени към екстензивните култури, а не се стимулират интензивните. Има разлика обаче при отглеждането на полски култури или на зеленчуци, плодове е лозя, е ясно не само на фермерите.

Отглеждането на такива култури у нас е доста по-трудно, има повече разходи по агротехниката на културата, използва се предимно ръчен труд и т.н, и т.н. А всичко това значи повече харчове, за да се отгледа дадената култура, а на финала себестойността на продукцията излиза доста по-висока. Друго е положението в старите страни-членки, където се дава субсидия на ферма, т.е. различните отрасли се субсидират съобразно техните разходи. Такова е желанието и на българските производители - да получават субсидии не на площ, а на икономическа единица.

За съжаление приоритетите ни са объркани още в предприсъединителните програми, когато е заложено да се подпомага тютюнът, а не производството на плодове и зеленчуци. Тава е безспорен факт, който впоследствие стана ясен, а фермерите не успяха навреме да защитят интересите си. На този етап субсидирането не може да се промени, но ще се търсят варианти, за които вече се работи, споделят от Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП). Едно от предложенията им е субсидирането за България да бъде променено - след 2014 г. да се праща на икономическа единица или на стопанство. Възможно ли е обаче такъв сценарий?

Възможно е, и ние ще настояваме за това, коментира Пламен Димитров, изпълнителен директор на асоциацията. За целта трябва да се обединят всички земеделски производители, според които сегашният начин на подпомагане не е справедлив, и да настояват пред правителството, а то съответно пред Брюксел начинът на разпределяне на директните плащания да се промени.

През последните години много се говори и пише за несправедливата Обща селскостопанска политика (ОСП) - за различните субсидии в старите и нови страни-членки, както и за субсидирането, при което се получава противопоставяне на различните селскостопански производства. Не става ясно поради какви причини България е подписала споразумението за директните плащания на площ. Вероятно, тъй като е най-лесният. Но само 10 страни в ЕС субсидират селскостопанското си производство по този начин.

Оранжерийното, както и зеленчукопроизводството ни, обаче се нуждае от по-добро субсидиране, за да е по-конкурентно. Затова и целта на фермерите е да се субсидира производството им на икономическа единица. Субсидирането на икономическата единица не е на продукция, пак е на площ, но е съобразено с производството. Това ще промени коренно ситуацията, коментират оранжеристи, тъй като субсидията им ще бъде съобразена с повечето разходи, които се правят в производството им.

КАКВО ПРЕДЛАГА АСОЦИАЦИЯТА
Да се сондира общественото мнение за промяна на ОСП, като се наблегне на по-голямото участие на държавата съобразно с реалностите на нашето земеделие.

МЗХ да приеме за приоритет в селскостопанската си политика производството на плодове и зеленчуци.

Да се промени схемата на директни плащания, и през 2014 г. да се премине от директни плащания на площ към плащания на ферма в съответствие на икономическите единици, на които отговаря.

Освен това от Асоциацията ще настояват в бюджета за 2011 г. да се заложи диференциране на националните доплащания към директните плащания в зависимост от различните сектори на производство в земеделието. С цел да се стимулира зеленчукопроизводството в страната ни оранжеристите ще предложат на МЗХ за нотифициране през 2011 г. нови държавни помощи, конкретно свързани със стимулирането на производството на плодове и зеленчуци и тяхната реализация, а именно:

инвестиционен кредит за подобряване на енергийната ефективност на земеделските стопанства със субсидия в размер на лихвените плащания по кредита;

инвестиционен кредит за ново строителство на оранжерии със субсидия за покриване на лихвените плащания по кредита;

инвестиционен кредит за реконструкция и модернизация на съществуващите оранжерии и за купуване на техника, обслужваща оранжерийното производство.

Държавата може да покаже заинтересованост и като разреши получаването на целеви кредити за важни етапи от производствения процес като например: целеви кредит за купуване на семена, торове и препарати за производството на домати, краставици и пипер в оранжерии от регистрирани земеделски производители; целеви кредит за осигуряване купуването на гориво за отопляваните оранжерии.

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна регистрация за да можете да оставите коментар към тази статия.

Регистрация за участие в томбола „АБОНАМЕНТ 2015”

Отговор: По принцип е най-добре да се опитате да извадите дънерите. За целта се откопава почвата около тях и с помощта на инструменти се изваждат корените и дънера. Разбира се, може да се използват и химични препарати. Няма обаче официално регистрирани и разрешени за употреба, тъй че не може да ви ги препоръчваме.
От 15 април с От 15 април с "Български фермер" и "Хоби фермер": Как да се справите с къртицата...

Има вредители, които неизменно могат да се повяват в градината ви независимо от това дали отглеждате зеленчуци, овошки, лозя, или дори имате само зелена морава и цветя. Сред най-опасните от тях ...

За хоби градинарите: Грижи за градината след цъфтежа За хоби градинарите: Грижи за градината след цъфтежа

За най-запалените почитатели на вестник "Хоби фермер" на разположение е новата ни електронна книжка "Грижи за градината след цъфтежа" - вече и със sms.

За хоби градинарите: Грижи за градината през пролетта За хоби градинарите: Грижи за градината през пролетта

За най-запалените почитатели на вестник "Хоби фермер" на разположение е новата ни електронна книжка "Грижи за градината през пролетта" - вече и със sms.